2024 г. влезе в климатичната история като най-топлата година, откакто съществуват измервания, и като първата календарна година, в която средната температура на планетата надхвърли с повече от 1,5°C прединдустриалното ниво. Това потвърдиха независимо Службата на ЕС за изменението на климата „Коперник“ (C3S) и Световната метеорологична организация (СМО). Важно е обаче да се разбере какво точно — и какво не — означава този праг.
- По данни на „Коперник“ (C3S) 2024 г. е с 1,60°C над нивото от 1850–1900 г.; по данни на СМО — с 1,55°C ± 0,13°C.
- Една година над 1,5°C не означава, че лимитът на Парижкото споразумение е прекрачен — той се измерва като средна стойност за поне 20 години.
- Десетте най-топли години в историята на измерванията са последните десет (2015–2024).
- Европа е континентът, който се затопля най-бързо; лятото на 2024 г. донесе рекорден топлинен стрес в Югоизточна Европа — региона, в който попада България.
Двете числа и защо се различават
„Коперник“ отчита, че средната приземна температура през 2024 г. е била 15,10°C — с 0,72°C над средното за референтния период 1991–2020 г. и с 1,60°C над прединдустриалната база (1850–1900 г.). Годината е с 0,12°C по-топла от предишния рекордьор — 2023 г.
СМО, която обобщава шест международни набора от данни, посочва малко по-ниска стойност: 1,55°C ± 0,13°C над средното за 1850–1900 г. Двете числа не си противоречат — те са съвместими в рамките на статистическата несигурност и произтичат от различни методологии. Правилният журналистически подход е всяко число да се приписва на своя източник, а не да се смесват или осредняват.
Защо 1,5°C за една година не е прекрачване на Парижкото споразумение
Прагът от 1,5°C от Парижкото споразумение се отнася за дългосрочна средна температура, а не за отделна година. „Коперник“ формулира това пределно ясно: една година над 1,5°C „не означава, че сме прекрачили лимита на Парижкото споразумение — той се отнася за температурни аномалии, осреднени за поне 20 години“. СМО добавя, че „една година над 1,5°C НЕ означава, че сме се провалили в постигането на дългосрочните температурни цели на Парижкото споразумение, които се измерват в десетилетия“.
Според първоначална оценка на СМО дългосрочното глобално затопляне към 2024 г. е около 1,3°C спрямо базата 1850–1900 г. С други думи: рекордът на 2024 г. е предупредителен сигнал за траекторията, а не обявяване, че целта вече е загубена.
Какво още показаха данните за 2024 г.
- Всеки от 366-те дни на 2024 г. е бил с над 1,25°C над прединдустриалното ниво; около три четвърти от дните са надхвърлили 1,5°C.
- Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата достигна рекордните 422 ppm (с 2,9 ppm повече от 2023 г.).
- Концентрацията на метан достигна рекордните 1897 ppb.
- Топлинното съдържание на океаните е на най-високото си ниво в 65-годишната история на наблюденията (данни на СМО).
Европа и регионът на България
2024 г. е най-топлата година за Европа — континентът, който според „Коперник“ се затопля най-бързо. Около 48% от територията му е отчела рекордно високи годишни температури. За Югоизточна Европа — региона, в който попада България — лятото на 2024 г. беше особено тежко: 66 дни „силен топлинен стрес“ (при средно около 29 дни), 13-дневна гореща вълна през юли (най-дългата в записите за региона) и рекордните 23 тропически нощи (при среден брой 8).
Тези стойности са регионални, а не национални: „Коперник“ отчита на равнище „Югоизточна Европа“, а не отделно за България. Национални данни за страната се публикуват от НИМХ и следва да се търсят при него. Но посоката е недвусмислена и вече осезаема — по-дълги и по-интензивни горещини, които натоварват здравето, селското стопанство и енергийните мрежи.
Какво следва от това
Рекордът на 2024 г. не е повод за фатализъм, а за ускоряване на две паралелни политики: намаляване на емисиите (смекчаване) и адаптация към вече неизбежните горещини — планове за жегата в общините, зелени и засенчени градски пространства, ранни предупреждения и защита на уязвимите групи. Именно комбинацията от двете определя доколко подготвен ще посрещне регионът следващите горещи лета.
За повече контекст вижте нашите материали за състоянието на климата според СМО, за последния доклад на IPCC (AR6), както и за това защо жегата в градовете убива и как се адаптираме.
Нормативна рамка и източници: Copernicus Climate Change Service (C3S), Global Climate Highlights 2024 — „2024 е първата година над 1,5°C над прединдустриалното ниво“; Copernicus C3S, „Рекорден топлинен стрес в Югоизточна Европа през лятото на 2024 г.“ (European State of the Climate 2024); World Meteorological Organization (WMO), „СМО потвърждава 2024 г. като най-топлата година в историята — около 1,55°C над прединдустриалното ниво“; Парижко споразумение (РКООНИК/UNFCCC); Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) — за национални данни за България.
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
