Таксономията на ЕС: как влияе върху банките и проектите?

Таксономията на ЕС постепенно се превръща в общия език, на който банки, инвеститори и компании говорят за устойчивост. За един кредитен специалист или собственик на проект в България това вече не е абстрактна европейска тема, а фактор, който влияе върху достъпа до финансиране, върху изискваната документация и понякога върху самата цена на кредита. В тази статия обясняваме какво представлява Таксономията, как тя класифицира една дейност като „устойчива“ и какво конкретно се променя за банковия сектор и за порителите на проекти у нас.

Какво представлява Таксономията на ЕС

Таксономията е единна класификационна система, въведена с Регламент (ЕС) 2020/852, която определя кога една икономическа дейност може да се счита за екологично устойчива. Целта е да се ограничи „зеленото прикриване“ (greenwashing) и капиталът да се насочва към дейности с реален принос към климатичните и екологичните цели. Системата стъпва върху шест екологични цели:

• смекчаване на изменението на климата;
• адаптиране към изменението на климата;
• устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;
• преход към кръгова икономика;
• предотвратяване и контрол на замърсяването;
• опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

Как се класифицира една „устойчива“ дейност

За да бъде призната за устойчива, една дейност трябва да допринася съществено поне за една от шестте цели, без да нанася значителни вреди на останалите. Този подход е известен като принципа „не причинявай значителни вреди“ (do no significant harm). Към него се добавя и спазването на минимални социални гаранции. Конкретните технически критерии за проверка по климатичните цели са разписани в Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139, който превежда общите принципи в измерими прагове за отделните сектори.

• съществен принос към поне една от шестте екологични цели;
• спазване на принципа „не причинявай значителни вреди“ спрямо останалите цели;
• съответствие с минимални социални гаранции;
• покриване на техническите критерии за проверка за съответната дейност.

Влияние върху банките и кредитирането

Банките са в центъра на тази система, защото именно те насочват голяма част от капитала към реалната икономика. Чрез изискванията за оповестяване по Регламент (ЕС) 2019/2088 (SFDR) и разширената отчетност по Директива (ЕС) 2022/2464 (CSRD) кредитните институции трябва да показват каква част от тяхното финансиране е съгласувано с Таксономията. Това променя начина, по който банките оценяват клиентите си и структурират продуктите си.

• проектите, съответстващи на Таксономията, се вписват по-лесно в „зелените“ кредитни линии и устойчивите облигации;
• нараства търсенето на данни за климатичен и екологичен профил още на етап кредитна оценка;
• дейностите с висок парникови газове (в CO₂ екв.), свързани с дадена дейност.">въглероден отпечатък може да се сблъскат с по-строги условия или по-високи рискови премии;
• отчетността пред регулатора и пред инвеститорите стимулира банките да разширяват устойчивото си портфолио.

Какво се променя за порителите на проекти в България

За българските компании Таксономията носи както изисквания, така и възможности. Подготвеният проект, който може да докаже съответствие с критериите, получава предимство пред финансиращите институции и пред публичните програми, обвързани с устойчиви критерии. От друга страна, липсата на данни и документация може да забави или оскъпи достъпа до финансиране.

• навременното събиране на данни за енергийна ефективност, емисии и въздействие върху околната среда улеснява кредитния процес;
• съответствието с Таксономията отваря врати към европейски и национални схеми за „зелено“ финансиране;
• малките и средни предприятия е добре да планират отрано, тъй като отчетните изисквания се разширяват по веригата на доставки;
• ранната подготовка може да се превърне в конкурентно предимство при кандидатстване за кредит или инвеститор.

Таксономията не е просто регулаторна тежест, а инструмент, който прави устойчивостта измерима и финансово значима. Вижте още нашите материали за SFDR и оповестяването в сектора на финансовите услуги, за прилагането на CSRD при българските компании и за достъпа до зелено финансиране за МСП.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2020/852 (Таксономия за устойчиво финансиране); Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 (технически критерии за проверка — климат); Регламент (ЕС) 2019/2088 (SFDR — оповестяване, свързано с устойчивостта, в сектора на финансовите услуги); Директива (ЕС) 2022/2464 (CSRD); шестте екологични цели на Таксономията.