Жегата вече не е само неудобство — тя е сред най-смъртоносните лица на климатичните промени. И градовете я усещат най-силно. Ето защо и какво може да се направи.
- Лятото на 2022 г.: над 61 000 смъртни случая, свързани с горещини в Европа.
- Европа се затопля около два пъти по-бързо от средното за света.
- Градовете са по-горещи от околността — „остров на топлина“, нощем до около 10 °C разлика.
- Зелената инфраструктура охлажда — средно около 1 °C, до близо 3 °C при много дървета.
Защо жегата е опасна
Горещината убива тихо — чрез сърдечно-съдови и бъбречни усложнения, особено при възрастни и болни хора. По оценка на изследване в Nature Medicine (ISGlobal) горещините през лятото на 2022 г. са свързани с около 61 672 преждевременни смъртни случая в Европа, а последваща ревизия повишава оценката над 70 000. Това е невидима, но огромна цена.
Континентът, който се затопля най-бързо
Европа не е страничен наблюдател. По данни на Коперник (Copernicus / Световна метеорологична организация) тя е най-бързо затоплящият се континент — около два пъти над средния темп за света. Последните години средната температура на Европа е около 2,3 °C над прединдустриалните нива, при около 1,3 °C глобално.
Градският „остров на топлина“
В града асфалтът, бетонът и липсата на зеленина задържат топлина. Затова градовете са по-горещи от околностите си — ефект, наречен градски остров на топлина. Разликата е най-силна нощем, когато въздухът в града може да остане до около 10 °C по-топъл, а повърхностите — още повече. Това е сериозен здравен проблем, защото около 76% от населението на ЕС живее в градове.
Как се охлаждат градовете
Решенията са познати и работят. Дървета, паркове, зелени покриви и фасади, светли настилки и вода понижават температурата осезаемо. Изследване в The Lancet (Iungman и съавтори) изчислява, че градската зелена инфраструктура сваля температурите средно с около 1 °C, а при по-амбициозно озеленяване (30% покритие с дървета) — до близо 3 °C. Това е разликата между поносим и опасен следобед.
Рамката и България
ЕС има Стратегия за адаптация към изменението на климата (COM(2021) 82, приета през 2021 г.), която цели Съюзът да стане устойчив на климата до 2050 г. За България адаптацията е особено важна — по данни на НИМХ страната се затопля с устойчив тренд от десетилетия, а всички години след 1997 г. са с положителна температурна аномалия спрямо нормата. Виж и климатът у нас в числа: Климатът в числа, рубриките Климат и Устойчиви градове.
Източници: Ballester и съавт., „Heat-related mortality in Europe during the summer of 2022“, Nature Medicine / ISGlobal (nature.com); Copernicus / WMO — European State of the Climate 2024 (climate.copernicus.eu); ЕАОС — Urban sustainability / градски остров на топлина (eea.europa.eu); Iungman и съавт., The Lancet — охлаждане чрез градска зелена инфраструктура (thelancet.com); Европейска комисия — Стратегия на ЕС за адаптация, COM(2021) 82 (eur-lex.europa.eu); НИМХ (meteo.bg).
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
