Сушата вече не е рядко бедствие, а повтарящ се риск — особено за земеделието. Колко струва, какво показа рекордната 2022 година и как се адаптираме. Ето числата.
- Сушите струват на ЕС около 9 млрд € годишно — до 45 млрд € при затопляне с +3 °C.
- Лятото на 2022 г. бе оценено като най-тежката суша в Европа от около 500 години.
- Тогава добивите паднаха: царевица −16%, слънчоглед −12%, соя −15%.
- Земеделието е около 31% от водочерпенето в ЕС — и далеч повече на юг.
Сушата като икономически проблем
Сушата има цена, и тя расте. По оценка на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) сушите струват на ЕС около 9 млрд € годишно при сегашния климат. При глобално затопляне с +3 °C тази сума може да достигне 45 млрд € годишно. Земеделието поема голяма част от удара.
2022 — повратна точка
Лятото на 2022 г. беше тревожен сигнал: оценено като най-тежката суша в Европа от около 500 години. В пика около 47% от територията на ЕС беше под условия „предупреждение“ (дефицит на почвена влага), а 17% — под „тревога“. Резултатът за реколтата беше осезаем: добивите от царевица паднаха с около 16%, слънчоглед с 12% и соя с 15% спрямо средното за предходните пет години.
Водата и земеделието
Земеделието е най-големият водопотребител в много региони. В ЕС то е около 31% от общото водочерпене, а в южните държави близо 80% от използваната в сектора вода отива за напояване. Затова ефективното използване на водата е в основата на адаптацията.
Как се адаптира земеделието
Инструментите са познати и работят: ефективно напояване (капково вместо разливно), устойчиви на суша сортове, съхраняване на влагата в почвата чрез консервационно земеделие, задържане на вода в ландшафта. Рамката е Стратегията на ЕС за адаптация към климатичните промени (COM(2021) 82), свързана с Общата селскостопанска политика.
Какво означава за България
България е изложена на нарастващ риск от засушаване, а напоявана е малка част от земеделската земя (около 2%) — наследство от срутената след 1990 г. напоителна система. Възстановяването на ефективно напояване и устойчивите практики са ключови за устойчивостта на родното земеделие. Повече: Водата в числа, земеделието в числа и рубриката Вода и климатичен риск.
Източници: Съвместен изследователски център на ЕК (JRC), PESETA IV — суши (joint-research-centre.ec.europa.eu); ЕАОС — водочерпене по сектори (eea.europa.eu); ЕАОС — Water savings for a water-resilient Europe (eea.europa.eu); Европейска комисия — Стратегия на ЕС за адаптация, COM(2021) 82 (eur-lex.europa.eu).
Колко планети са нужни за Вашия начин на живот? Оценете екологичния си отпечатък.
Калкулатор за екологичен отпечатък →
