Пречистваме водата, вдигаме я под налягане, пускаме я в мрежата — и над половината се губи по пътя, преди да стигне до крана. Загубите на вода са може би най-скъпият и най-подценяван проблем на българската инфраструктура. Но той е решим.
- По данни на НСИ около 57% от подадената питейна вода се губи (2021 г.).
- КЕВР оценява средните общи загуби на близо 60% при дългосрочна цел от 49%.
- През 2022 г. загубите на вода (ВиК и напояване) са 853 млн m³ (НСИ).
- Загубите варират силно между областите — най-високи в Шумен и Перник.
Мащабът на проблема
Числата са стъписващи. Според Националния статистически институт през 2021 г. около 57% от близо 872 млн m³ подадена обществена вода е била загубена, а през 2022 г. общите загуби (водоснабдяване и напояване) достигат 853 млн m³. Регулаторът КЕВР оценява средните общи загуби за ВиК сектора на около 60%, при дългосрочна цел от 49% — данни, потвърдени и в правителствения доклад на МОСВ „Водните кризи на България“. Това нарежда България сред най-разточителните в ЕС по този показател.
Голямата разлика между областите
Загубите не са равномерни. По оценка на КЕВР най-високи са в Шумен и Перник (над 80%), следвани от Търговище и Хасково. В другия край са Софийска вода и ВиК Благоевград — под 40%. Тоест проблемът е решим: там, където мрежата се управлява добре, загубите са пъти по-ниски.
Защо се губи толкова вода
Причините са познати: остаряла и неразделена на зони мрежа, липса на постоянен контрол на налягането и незаконни връзки. Течовете не са само загуба на вода — те са и загуба на енергията, вложена в пречистването и изпомпването ѝ, и удар по устойчивостта при засушаване.
Решенията и предизвикателството
Мерките са добре известни и препоръчани от самия регулатор: разделяне на мрежата на измервани зони, активно откриване на течове, управление на налягането и подмяна на старите тръби и водопроводни отклонения. ЕС също натиска в тази посока — Стратегията за водна устойчивост цели поне 10% подобрение на водната ефективност до 2030 г. Тревожното е, че въпреки европейските средства за инфраструктура загубите не намаляват осезаемо — знак, че е нужен по-системен подход, а не само нови тръби.
Свързани теми: водата на България и засушаването, повторната употреба на водата и рубриката Вода.
Нормативна рамка и източници: НСИ — данни за водоснабдяването и загубите (2021 г. и „Околна среда 2022“); КЕВР — доклад за показателите за качество на ВиК услугите (загуби ~60,25%, цел 49%), цитиран и в доклада на МОСВ „Водните кризи на България“ (2026 г.); Европейска комисия — Стратегия за водна устойчивост; Директива (ЕС) 2020/2184 за питейната вода.
Колко планети са нужни за Вашия начин на живот? Оценете екологичния си отпечатък.
Калкулатор за екологичен отпечатък →
