Дигитален продуктов паспорт: какво носи ESPR за бизнеса и потребителите

Представете си, че сканирате QR код върху етикета на нова тениска и научавате от какви материали е изработена, дали съдържа опасни вещества, как да я поправите и къде да я предадете за рециклиране. Това не е далечно бъдеще, а конкретен инструмент на европейската кръгова икономика — дигиталният продуктов паспорт (ДПП). Той се въвежда с Регламент (ЕС) 2024/1781, известен като ESPR (Регламент за екодизайн на устойчивите продукти), който влезе в сила на 18 юли 2024 г. и замени предишната Директива за екодизайн 2009/125/ЕО. За българските фирми това означава нова прозрачност — а за потребителите, повече власт при избора.

Какво е дигиталният продуктов паспорт

ДПП е стандартизиран цифров контейнер с данни за конкретния продукт, достъпен през носител на данни като QR код. Той събира на едно място уникален идентификатор, информация за състава — материали и вещества, инструкции за ремонт и поддръжка, указания за разглобяване и рециклиране, както и данни за екологичното въздействие на изделието. Идеята е проста, но амбициозна: да направи невидимата история на всеки продукт видима — за производителя, за търговеца, за ремонтника, за рециклиращата фирма и за крайния купувач. Вместо разпръсната или изгубена информация, ДПП създава обща, проверима база, върху която стъпва цялата верига на стойността.

За кои продукти важи и кога

Обхватът на ESPR е широк — регламентът покрива почти всички физически стоки, пуснати на пазара на ЕС, независимо дали са произведени в Съюза или внесени. Изрично изключени са храните, фуражите и лекарствата. Конкретните изисквания обаче не влизат наведнъж: те се определят за всяка продуктова група чрез бъдещи делегирани актове. Работният план за екодизайн и енергийно етикетиране 2025–2030, приет на 16 април 2025 г., посочва приоритетните групи — текстил (облекло), мебели, матраци, гуми, желязо и стомана, алуминий. Индикативно се очаква изискванията за тези сектори да се появят първи, но точните дати зависят от предстоящото европейско законодателство и затова не бива да се приемат като окончателни.

Какво означава за българските фирми

За производителите, вносителите и търговците в България ДПП е едновременно задължение и възможност. Задължение — защото събирането и поддържането на данни за състав, ремонт и рециклиране ще изисква нови вътрешни процеси и по-тясна работа с доставчиците. Възможност — защото прозрачността се превръща в конкурентно предимство: фирма, която вече води чист отчет за материалите си, ще посрещне изискванията без сътресения. Полезно е разграничението с вече действащия „паспорт на батерията“ по Регламент (ЕС) 2023/1542 — това е отделен акт, който става задължителен от 18 февруари 2027 г. за EV батерии, батерии за леки превозни средства (LMT) и промишлени батерии над 2 kWh, също чрез QR код. Той е първата практическа „репетиция“ на логиката на паспортите в ЕС и добър ориентир за българския бизнес какво предстои по-широко.

Ползата за потребителя

За купувача ДПП премахва информационната асиметрия. С едно сканиране човек може да сравни трайността на две изделия, да провери дали продуктът съдържа тревожни вещества, да намери инструкции за поправка вместо да го изхвърли и да разбере как да го предаде правилно в края на живота му. Това подкрепя по-съзнателния избор и удължава живота на вещите — сърцевината на кръговата икономика. Вместо да разчита на маркетингови обещания, потребителят получава проверими данни направо от източника.

За контекста на екодизайна вижте нашия материал за Регламента за екодизайн на устойчивите продукти; за това как да разпознаете наистина зелен продукт — екомаркировката EU Ecolabel; а за възможностите за поправка — правото на ремонт в ЕС.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2024/1781 (Регламент за екодизайн на устойчивите продукти, ESPR); Европейска комисия — Работен план за екодизайн и енергийно етикетиране 2025–2030 (COM(2025) 187); Регламент (ЕС) 2023/1542 (батерии — паспорт на батерията); Европейска комисия (страници за прилагане на ESPR).

Още по темата

• Кръгово строителство: как да строим с по-малко отпадъци
• Кръгова икономика: определение
• Кръговата икономика в България: къде сме

Проследяваме европейските правила и финансирания за устойчивост всяка седмица. Абонирайте се за седмичния бюлетин на Зеленика, за да не пропускате сроковете.