България — трети по ръст на емисиите в ЕС през първото тримесечие на 2026 г. (+4,6%)

България отчете ръст от 4,6% на емисиите на парникови газове през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното — трети по големина скок сред всички държави от ЕС, след Естония (+9,7%) и Финландия (+6,4%). Данните са част от оценка, която Евростат публикува на 14 август 2026 г. За разлика от официалната годишна инвентаризация на емисиите, която обичайно излиза със значително по-голямо закъснение, тримесечните оценки на Евростат се появяват само няколко месеца след края на периода — именно за да позволят да се следи в почти реално време дали икономическият растеж в ЕС наистина се „откъсва“ от емисиите, както изискват климатичните цели на съюза.

Числата за ЕС през първото тримесечие на 2026 г.

През първото тримесечие на 2026 г. сезонно изгладените емисии на парникови газове в ЕС достигат 837 милиона тона CO2 еквивалент. Това е ръст от 0,3% спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г., но спад от 1,2% на годишна база — спрямо същия период на 2025 г. Тоест дългосрочната тенденция остава низходяща, докато в краткосрочен план — тримесечие спрямо тримесечие — се наблюдава леко увеличение.

Картината по държави е разнородна: емисиите са нараснали в 20 от 27-те държави членки и са намалели само в 7. Любопитен детайл: Евростат посочва, че спрямо предходното тримесечие брутният вътрешен продукт на ЕС не се е променил (0,0%), докато на годишна база е нараснал с 0,8%. С други думи, през това тримесечие движението на емисиите не следва краткосрочния икономически растеж — то се дължи основно на секторни фактори, а не на общо ускорение или забавяне на икономиката.

Кои сектори теглят емисиите нагоре или надолу

По сектори на равнище ЕС картината спрямо предходното тримесечие изглежда така:

• електричество, газ, пара и климатизация: +4,8%
• домакинства: -1,3%
• преработваща промишленост: -0,6%
• транспорт: -0,6%

Данните са тримесечни оценки на Евростат, базирани на сметките за емисии във въздуха, сезонно изгладени, за да се премахне ефекта от сезонността.

България сред държавите с най-голям ръст

На фона на общата картина в ЕС България се откроява ясно с ръст от 4,6% — трети по големина сред всички държави членки, след Естония (+9,7%) и Финландия (+6,4%). Според Евростат, ръстовете в тези държави се дължат основно на нарастващи емисии от строителния сектор и от сектор „електричество, газ, пара и климатизация“.

За сравнение, най-голям спад на емисиите през същия период отчитат Словения (-5,0%), Люксембург (-3,8%) и Румъния (-2,7%).

Как да четем тези цифри правилно

Важно е да се подчертае какво показват тези данни и какво не показват. Те са моментна снимка за едно тримесечие, а не годишна тенденция — и не отменят низходящата посока на емисиите в ЕС на годишна база (-1,2%). Пълният набор от данни по държави и по сектори е публично достъпен в базата данни на Евростат.

Строителство и енергетика — защо точно тези сектори

Строителството по природа е енергийно и материалоемко. То изисква производство и транспорт на строителни материали, работа на тежка техника с изкопаеми горива, както и значително потребление на електроенергия и топлинна енергия — както на самите строителни площадки, така и в новоизградените обекти. Затова когато строителната активност се ускорява, расте и търсенето на енергия — а секторът „електричество, газ, пара и климатизация“ отразява точно тази връзка, тъй като обхваща производството и доставката на енергията, която захранва останалата икономика.

Тази взаимозависимост е и причината регулаторната рамка на ЕС да свързва все по-тясно сградния фонд с енергийната политика. От 2028 г. например сградите и транспортът ще бъдат обхванати от нова система за търговия с емисии — тема, която разглеждаме подробно в анализа за ETS2, новият въглероден пазар за сгради и транспорт.

Какво означава това за България в контекста на климатичните цели на ЕС

Тримесечен ръст от 4,6% сам по себе си не означава провал на климатичната политика на България — данните на Евростат ясно показват, че на годишна база емисиите в ЕС като цяло продължават да намаляват. Но фактът, че страната е трета по ръст в целия съюз именно в период, когато общият тренд е низходящ, е сигнал, който заслужава внимание отвъд еднократния отчет.

Контекстът е важен: ЕС вече работи по нова цел за 2040 г. — намаление на емисиите с 90% спрямо базовата 1990 г., рамка, която описахме подробно в материала за климатичната цел на ЕС до 2040 г. и какво означава тя за България. В този дългосрочен контекст всяко тримесечие, в което строителството и енергетиката теглят емисиите нагоре, вместо надолу, означава допълнителна дистанция за наваксване — чрез по-бърза енергийна ефективност в сградния фонд и по-чист енергиен микс.

За по-широка картина докъде реално е стигнала България по пътя към декарбонизация — отвъд едно-единствено тримесечие — вижте нашия обзорен материал „Зеленият преход на България: докъде сме“.

Следим тримесечните и годишните данни на Евростат за България отблизо и ще актуализираме анализа веднага щом излязат следващите цифри. За повече материали по темата за енергийния преход, въглеродните пазари и климатичните цели на България — посетете рубриката „Климат“ на Zelenika.

Извори

• Евростат, „EU economy greenhouse gas emissions: +0.3% in Q1 2026“ (публикация от 14.08.2026 г.): https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20260814-1
• Евростат, Statistics Explained, „Quarterly greenhouse gas emissions in the EU“ (методология): https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Quarterly_greenhouse_gas_emissions_in_the_EU
• Евростат, база данни env_ac_aigg_q (пълен набор от данни по държави и сектори): https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/env_ac_aigg_q/default/table?lang=en