Споделената икономика: достъп вместо притежание

Колата, която стои паркирана 95% от времето; бормашината, използвана веднъж годишно; апартаментът, празен по време на отпуск — споделената икономика тръгва от наблюдението, че притежаваме много неща, които използваме рядко. Вместо собственост тя предлага достъп: наем, споделяне и съвместно ползване на ресурси чрез цифрови платформи, които свързват търсенето с предлагането почти в реално време. Идеята звучи едновременно стара (заемали сме си вещи от съседи открай време) и нова (мащабът и скоростта, които дават приложенията). За кръговата икономика тя е интересна, защото обещава повече услуга от по-малко произведени единици — но само ако е добре премислена.

Какво представлява достъпът вместо притежанието

Споделената икономика обхваща няколко припокриващи се модела: краткосрочен наем (автомобили, велосипеди, тротинетки, жилища), споделено ползване между потребители (peer-to-peer платформи за инструменти, оборудване, превоз) и колаборативно потребление в общности. Общото между тях е, че стойността се извлича от използването на актива, а не от продажбата му. Цифровата платформа поема ролята на посредник — намира съвпадение, изгражда доверие чрез оценки и поема разплащането.

Кръговите ползи

Когато един актив обслужва мнозина, потенциално са нужни по-малко произведени единици за същата функция. Това може да означава по-висока степен на използване на вече съществуващи ресурси, удължен живот на вещите чрез поддръжка и препродажба, и по-малко „спящ“ капитал в домакинствата. Споделянето се вписва естествено в логиката на кръговата икономика — приоритет на достъпа, поддръжката и повторната употреба пред непрекъснатото купуване на ново. За потребителя ползата често е и финансова: плащаш за ползване, не за притежание и съхранение.

Граници и рискове

Ползите обаче не са автоматични. Икономистите предупреждават за т.нар. ефект на отскока (rebound effect): ако споделянето прави дадена услуга по-евтина и удобна, хората може да я ползват повече, а не по-малко — например да предпочетат споделена тротинетка пред ходене пеша или градски транспорт. Краткосрочните наеми на жилища могат да натоварват жилищните пазари в определени квартали; платформите за превоз поставят въпроси за условията на труд и за реалното намаляване на трафика. Затова кръговият ефект зависи от това какво точно замества споделянето — и дали измества по-устойчиво поведение или просто допълва потреблението.

Европейската рамка

На ниво ЕС споделените модели се вписват в по-широката политика за по-добро използване на ресурсите, очертана в Плана за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98), който поставя достъпа, повторната употреба и удължения живот на продуктите в центъра. Тъй като споделената икономика работи чрез онлайн платформи, тя попада и в обхвата на правилата за цифровите услуги: Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) урежда отговорностите и прозрачността на посредническите платформи, а основополагащата Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия остава референтната рамка за услугите на информационното общество. Рамката е по-скоро качествена, отколкото предписателна — тя задава принципи, а конкретното прилагане често зависи от националните и местните власти.

Достъпът вместо притежанието има потенциал да затвори част от ресурсните цикли, но печели смисъл само когато измества, а не добавя потребление. Вижте още как работи пазарът на втора употреба у нас и какво носи правото на ремонт за потребителите в ЕС.

Нормативна рамка и източници: План за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98); Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA); Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия.