Възстановяването на природата: новият закон на ЕС

През последните години Европейският съюз постави възстановяването на природата в сърцето на своята екологична политика. С приемането на Регламента за възстановяване на природата ЕС за първи път въвежда правно обвързващи задължения не само да опазваме това, което е останало, но и активно да връщаме към живот увредените екосистеми. За страна като България, богата на природни местообитания, но изправена пред натиск върху тях, новата рамка носи както възможности, така и предизвикателства.

Какво предвижда новият регламент

Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата задава обща цел: държавите членки да въведат мерки за възстановяване, които да обхванат постепенно увеличаващ се дял от увредените екосистеми на сушата и в морето. Той надхвърля логиката само на защитата и изисква конкретни действия — възстановяване на влажни зони, гори, реки, тревни съобщества и градски екосистеми. Всяка държава трябва да изготви национален план за възстановяване, в който да опише как ще постигне поставените цели и как ще наблюдава тяхното изпълнение.

Защо това е безпрецедентно

Дотук европейското природозащитно законодателство, начело с Директива 92/43/ЕИО за местообитанията и екологичната мрежа „Натура 2000“, се градеше предимно върху опазването — забрана на вредни дейности в определени територии. Новият регламент променя посоката: от пасивна защита към активно възстановяване. Той е и ключов инструмент за изпълнение на Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г., която обвързва грижата за природата с устойчивостта на климата, продоволствената сигурност и здравето на хората. Това е първият континентален закон, който задължава държавите да обърнат тенденцията на влошаване, а не само да я забавят.

Дебатите: земеделие и индустрия

Пътят до приемането на регламента беше белязан от остри спорове. Земеделски организации изразиха опасения, че мерките за възстановяване ще ограничат обработваемите площи и ще натоварят стопаните с допълнителни изисквания. Представители на индустрията предупредиха за разходи и административна тежест. В отговор окончателният текст предвижда гъвкавост, преходни периоди и възможност за съобразяване с националните особености, така че целите за природата да се съчетаят с икономическата дейност, а не да я изместят.

Какво означава това за България

България разполага с едни от най-съхранените екосистеми в Европа — планински гори, реки, крайбрежни и вътрешни влажни зони. Регламентът ще изисква от страната да изготви национален план, да определи приоритетните територии за възстановяване и да осигури механизми за наблюдение. Предизвикателството е институционално и финансово: нужни са капацитет, данни и устойчиво финансиране. Възможността обаче е реална — възстановените екосистеми носят чиста вода, защита от наводнения, опрашване и устойчивост към климатичните промени.

Възстановяването на природата не е абстрактна цел, а инвестиция в бъдещето на хората и териториите. Повече по темата четете в материалите ни за това защо биоразнообразието в България е важно и за ролята на влажните зони в България.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата; Стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2030 г.; Директива 92/43/ЕИО за местообитанията; екологична мрежа „Натура 2000“.