Агроволтаици: ток и реколта от една и съща земя

Агроволтаиката — съчетаването на производство на електроенергия от слънчеви панели с обработка на земеделска земя или животновъдство върху един и същ парцел — се превръща в едно от най-обсъжданите направления в зеленото земеделие. Идеята е проста по замисъл, но сложна по изпълнение: вместо изборът „или храна, или ток“, една и съща площ работи за двете едновременно. В контекста на европейската политика за възобновяема енергия и за устойчиво земеделие тази концепция получава все по-ясна нормативна рамка, включително в България.

Как работи агроволтаиката

За разлика от класическите фотоволтаични паркове, които заемат земята изцяло, агроволтаичните инсталации са проектирани така, че да оставят земеделската дейност да продължи. Панелите се монтират по-високо над терена, разреждат се или се ориентират вертикално, за да пропускат светлина и да позволяват преминаване на земеделска техника и животни. Така един парцел изпълнява две функции наведнъж.

• Повдигнати конструкции, под които се отглеждат култури или пасат животни.
• Вертикални двустранни панели между редовете на насажденията.
• Подвижни системи, които следват слънцето и регулират засенчването според нуждите на растенията.

Целта не е максимална мощност на квадратен метър, а баланс между електропроизводство и земеделски добив — измерим показател, който все по-често се използва при оценка на подобни проекти.

Предимствата: доход, сянка и вода

Основното привличане за земеделския производител е диверсификацията на дохода: продажбата на електроенергия добавя втори, по-стабилен поток към приходите от реколтата. Но ползите не свършват дотам. Засенчването от панелите може да намали топлинния стрес върху някои култури през горещите месеци и да ограничи изпарението на влага от почвата — фактор, който придобива тежест в райони, изложени на засушаване.

• Допълнителен доход, независим от климатичните колебания на реколтата.
• Частично засенчване, което защитава чувствителни култури от прегряване.
• По-ниско изпарение и потенциално по-икономично използване на вода.
• Оползотворяване на вече стопанисвана земя без отнемането ѝ от производство.

Именно тази съвместимост между енергия и земеделие е причината агроволтаиката да се вписва в целите на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, която поставя рамката за разгръщане на ВЕИ в държавите членки.

Ограниченията, които не бива да се пренебрегват

Технологията не е универсално решение. Първоначалната инвестиция е значителна, а проектирането изисква познаване както на енергетиката, така и на агрономията — две сфери, които рядко се срещат у един собственик. Подборът на култури е критичен: не всяко растение понася засенчване, а грешен избор може да понижи добива вместо да го запази. Към това се добавят въпроси за присъединяване към електропреносната мрежа, за устройственото планиране и за дългосрочната поддръжка на конструкциите.

Затова експертната оценка на конкретния парцел, на културите и на местния климат остава определяща. Съвместният изследователски център на ЕК (JRC) работи по методологии за оценка на агроволтаичния потенциал, които помагат подобни решения да се преценяват на база реални данни, а не на обещания.

Рамката в България и ЕС

На национално равнище производството на енергия от ВЕИ се урежда от Закона за енергията от възобновяеми източници, който транспонира европейските изисквания. Едновременно с това земеделското измерение се вписва в Общата селскостопанска политика (ОСП) и в нейното национално приложение — Стратегическия план по ОСП на България 2023–2027, който определя приоритетите за устойчиво земеделие и за климатичните цели. Изследователската и иновационната подкрепа може да дойде и през програма „Хоризонт Европа“. Съчетаването на тези инструменти ще определи доколко агроволтаиката ще премине от пилотни проекти към реална практика на българското поле.

За още иновации в сектора вижте нашите материали за зелените иновации в България, за фотоволтаиците за дома и за устойчивото земеделие.

Нормативна рамка и източници: Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (RED); Закон за енергията от възобновяеми източници; Обща селскостопанска политика (ОСП); Стратегически план по ОСП на България 2023–2027; Регламент (ЕС) 2021/695 за създаване на „Хоризонт Европа“; Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC).