Биоикономика: ресурси от природата без изчерпване

Биоикономиката обхваща производството на храни, материали и енергия чрез използване на възобновяеми биологични ресурси вместо изкопаеми суровини. Тя стъпва върху биомасата от земеделието, горите, рибарството и органичните отпадъци, превръщайки я в продукти с добавена стойност чрез традиционни и съвременни биотехнологии. В контекста на кръговата икономика биоикономиката предлага път към намаляване на зависимостта от петрол, газ и въглища, но само ако ползването на природните ресурси остава в рамките на регенеративния капацитет на екосистемите.

Биомаса, биоматериали и биотехнологии

Сърцевината на биоикономиката е биомасата: растителни и животински суровини, водорасли, дървесина и странични потоци от хранителната верига. От нея се произвеждат биоматериали като биопластмаси, влакна и опаковки, които могат да заместят пластмаси на петролна основа. Биотехнологиите, от ферментацията до съвременните ензимни процеси, позволяват преработка на тези потоци в горива, химикали и протеини. Стратегията на ЕС за биоикономиката поставя ударение именно върху каскадното използване на ресурсите, при което биомасата първо обслужва храни и материали, а едва накрая се оползотворява за енергия.

Възможности и граници на устойчивостта

Потенциалът е значителен: нови вериги на стойността в селските райони, по-малко отпадъци и заместване на въглеродно интензивни продукти. Същевременно границите са реални. Площта за отглеждане на биомаса е ограничена, а конкуренцията между храна, фуражи, материали и енергия може да доведе до натиск върху почвите, водите и биоразнообразието. Докладите на Съвместния изследователски център (JRC) подчертават, че без оценка на жизнения цикъл и мониторинг на устойчивостта биоикономиката рискува да измести екологичните проблеми, вместо да ги реши. Планът за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98) затова обвързва биоикономиката с принципите на затворения цикъл и предотвратяването на отпадъци.

Ролята на сертифицираното биологично производство

Регламент (ЕС) 2018/848 за биологичното производство урежда стандартите за земеделие без синтетични пестициди и торове, които пряко влияят върху качеството и устойчивостта на биомасата. Биологичните практики поддържат плодородието на почвата и затварят хранителните цикли в стопанството, което прави произведената суровина по-съвместима с целите на биоикономиката. Така регулаторната рамка свързва начина на производство с по-широката амбиция за ресурси, които не се изчерпват.

Защо това има значение за България

България разполага със значителен селскостопански и горски ресурс, както и с потоци от органични отпадъци, които днес често остават неоползотворени. Качествено погледнато, развитието на местни вериги за преработка на биомаса може да задържи добавената стойност в регионите и да подкрепи прехода към кръгова икономика. Условието е тези вериги да се изграждат върху каскадния принцип и оценката на устойчивостта, а не върху просто извличане на повече суровина от природата.

Биоикономиката е част от по-широкия преход, за който писахме в материалите ни за кръговата икономика при малките и средни предприятия и за устойчивото земеделие в България.

Нормативна рамка и източници: Стратегия на ЕС за биоикономиката; План за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98); Регламент (ЕС) 2018/848 за биологичното производство; доклади на Съвместния изследователски център (JRC).