Биологичното земеделие в България: пазар и предизвикателства

Биологичното земеделие се превърна в един от най-видимите символи на прехода към по-устойчива хранителна система в България. Зад растящия интерес на потребителите към сертифицирани продукти обаче стои сложна реалност: ограничени площи, крехък вътрешен пазар и производители, които балансират между по-високи разходи и несигурни канали за реализация. Какво е състоянието на сектора у нас и накъде го насочва европейската политика?

Площи, пазар и сертификация: къде сме днес

Биологичното производство в България обхваща както растениевъдство, така и животновъдство и пчеларство, но делът му в общата използвана земеделска площ остава по-нисък в сравнение с водещите държави в ЕС. Секторът се характеризира с неравномерно развитие: някои култури и региони привличат значителни инвестиции, докато други остават слабо застъпени.

• Сертификацията се извършва от лицензирани контролни органи съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848, който определя правилата за производство и етикетиране.
• Преходният период до пълно сертифициране изисква време и инвестиции, преди продукцията да получи статут на биологична.
• Вътрешният пазар нараства, но значителна част от търсенето се обслужва от внос, а изборът на местни преработени биопродукти остава ограничен.

Ползи за почвите, средата и потребителите

Отказът от синтетични пестициди и минерални торове в полза на сеитбообращение, органична материя и естествени методи за контрол носи осезаеми екологични ползи. Биологичните практики поддържат биоразнообразието и подобряват състоянието на агроекосистемите.

• По-добро управление на органичното вещество и структурата на почвата.
• Намален натиск върху водните ресурси и по-малко замърсяване от химични вещества.
• Продукти с ясно проследим произход и прозрачно етикетиране за потребителя.

Предизвикателства: разходи, реализация и контрол

Въпреки потенциала си, секторът се сблъсква с устойчиви бариери, които забавят разрастването му.

• Разходи: по-високи производствени и сертификационни разходи, особено в преходния период.
• Реализация: фрагментирани къси вериги на доставки и недостатъчно развита преработка и логистика.
• Контрол и доверие: необходимост от стриктен надзор, за да се запази доверието в биологичния знак.

Европейските цели и националната рамка

Развитието на сектора у нас се вписва в по-широк европейски контекст. Стратегията „От фермата до трапезата“ поставя биологичното производство в центъра на прехода към устойчиви хранителни системи, а специалният План за действие на ЕС за развитие на биологичното производство предвижда мерки за стимулиране както на предлагането, така и на търсенето. На национално равнище подкрепата се канализира чрез интервенциите на Стратегическия план по ОСП на България за периода 2023–2027 г.

Бъдещето на биосектора зависи от това дали политиките ще успеят да свържат производителите с пазара и да възнаградят грижата за земята. Темата е тясно свързана с по-широкия преход към устойчиво земеделие в България и с доброто управление на почвите и борбата с ерозията.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти; Стратегия „От фермата до трапезата“ (COM/2020/381); Стратегически план по ОСП на България 2023–2027; План за действие на ЕС за развитие на биологичното производство.