CBAM: новият въглероден данък на границите на ЕС

Механизмът за въглеродна корекция по границите, познат с английското си съкращение CBAM, е един от най-обсъжданите инструменти на европейската климатична политика. Той въвежда въглеродна цена върху определени стоки при тяхното внасяне в Европейския съюз, така че продукти, произведени извън ЕС, да носят сравнима климатична тежест с произведените на вътрешния пазар. За българския бизнес това означава нова отчетна и финансова логика, която постепенно навлиза в ежедневието на вносители и производители.

Какво представлява CBAM

CBAM е въведен с Регламент (ЕС) 2023/956 и е част от широкия законодателен пакет „Подготвени за 55“ (Fit for 55), с който ЕС преструктурира климатичната си рамка. Идеята е проста по замисъл, но сложна по приложение: вносителите на определени стоки трябва да отчитат вложените в тях емисии и да поемат свързаната с тях въглеродна цена.

• Механизмът е тясно обвързан с цената на въглерода в рамките на Схемата за търговия с емисии на ЕС.
• Прилага се поетапно, с първоначален период на отчитане, преди да започне пълното финансово задължение.
• Обхватът, методологиите и практическите детайли се уточняват чрез доклади и насоки на Европейската комисия.

Кои сектори и вносове са засегнати

CBAM не обхваща всичко, което се внася в ЕС, а се фокусира върху енергоемки производства, при които рискът от изместване на емисиите е най-голям. Това са отрасли с интензивно използване на енергия и значими производствени емисии.

• Тежката индустрия и базови материали като желязо, стомана и алуминий.
• Производства, свързани с цимент, торове, електроенергия и водород.
• Вериги на доставки, в които тези материали са вложени като суровина или междинен продукт.

За компании, които внасят суровини от трети държави, това поставя въпроса за проследимостта на вложените емисии по цялата верига на стойността.

Защо ЕС въвежда механизма: проблемът с изтичането на въглерод

Основната причина за CBAM е така нареченото изтичане на въглерод. Когато европейските производители са обвързани с климатични задължения по Директива 2003/87/ЕО, а конкуренти извън ЕС не са, съществува риск производството и емисиите просто да се преместят навън. Така климатичният ефект се губи, а европейската индустрия губи конкурентоспособност.

CBAM цели да изравни тези условия, като пренесе въглеродната цена и върху вноса. По този начин механизмът работи като допълнение към вътрешната схема за търговия с емисии, а не като самостоятелна мярка.

Какво се променя за българските компании

За бизнеса в България ефектът е преди всичко организационен и стратегически. Дори компании, които не са пряко задължени, усещат натиск нагоре и надолу по веригата на доставки.

• Нараства нуждата от надеждни данни за вложените емисии и от сътрудничество с доставчиците.
• Отчетността става част от търговските отношения, а не само вътрешен ангажимент.
• Дългосрочно CBAM може да преориентира избора на доставчици към по-нисковъглеродни решения.

За малките и средните предприятия предизвикателството е да изградят капацитет за събиране и проверка на данни, без да разполагат с ресурсите на големите индустриални играчи.

CBAM не е изолирана мярка, а част от по-широка трансформация, която засяга начина, по който компаниите планират, отчитат и комуникират климатичното си въздействие. За контекст вижте какво носи Зелената сделка на ЕС за бизнеса и хората, както и практическите стъпки в ESG отчитането стъпка по стъпка за МСП.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2023/956 (Механизъм за въглеродна корекция по границите, CBAM); Директива 2003/87/ЕО (Схема за търговия с емисии на ЕС); пакет „Подготвени за 55“ (Fit for 55); доклади на Европейската комисия.