Дело C-127/02 „Waddenzee“: оценката за съвместимост и предпазливостта

С решение от 7 септември 2004 г. по дело C-127/02 („Waddenzee“) Голямата камара на Съда на ЕС постави висока летва пред проектите в защитените зони: те се разрешават само ако няма разумно научно съмнение, че целостта на територията няма да бъде увредена. Поводът — механизиран улов на миди в нидерландското Вадензее.

Фактите: механизиран улов на миди

Природозащитни организации оспорват ежегодните лицензи за механизиран улов на сърцевидни миди (кокили) в специалната защитена зона Вадензее. Нидерландският съд пита Съда на ЕС как да тълкува член 6 от Директивата за местообитанията. Съдът приема, че този улов е „план или проект“ по смисъла на чл. 6, §3 — въпреки че се практикува от години — защото всеки нов лиценз изисква нова преценка.

Оценката за съвместимост и стандартът на разрешаване

Съдът установява, че оценка за съвместимост се изисква винаги, когато въз основа на обективна информация не може да се изключи значително въздействие върху зоната. Оценката трябва да отчете всички аспекти на проекта в светлината на най-добрите научни познания. И най-важното: компетентните органи могат да разрешат дейността само ако са се уверили, че тя няма да увреди целостта на територията — тоест когато не остава никакво разумно научно съмнение относно липсата на вредни последици. При наличие на съмнение разрешение не се дава.

Защо това има значение за България

Делото „Waddenzee“ е основополагащо за прилагането на оценката за съвместимост в зоните от мрежата „Натура 2000“, включително в България. То задава висока летва пред инвестиционните намерения в защитени зони — стандарт, който работи ръка за ръка с оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) и допълва логиката на възстановяването на природата.

Нормативна рамка и източници

• Решение C-127/02 (CELEX 62002CJ0127), пълен текст — EUR-Lex: eur-lex.europa.eu
• CURIA — досие на дело C-127/02: curia.europa.eu
• Директива 92/43/ЕИО за местообитанията — EUR-Lex: CELEX 31992L0043