С решение от 25 юли 2008 г. по дело C-237/07 (Дитер Янечек срещу Свободна държава Бавария) Съдът на ЕС постанови, че когато съществува риск нормите за фини прахови частици да бъдат превишени, пряко засегнатите граждани могат да изискат от властите да изготвят план за действие — ако е необходимо, по съдебен ред. Решение, което е пряко относимо за градове като София и Пловдив.
- Дело C-237/07, решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2008 г.
- Тълкувана разпоредба: чл. 7, § 3 от Директива 96/62/ЕО за качеството на околния въздух.
- Пряко засегнатите лица могат да искат план за действие при риск от превишаване на нормите.
- Държавите запазват свобода на преценка относно мерките, но под съдебен контрол.
Какво беше поставено на изпитание
Дитер Янечек, жител на квартал Landshuter Allee в Мюнхен, поиска от Свободна държава Бавария да изготви план за действие за качеството на въздуха заради системно превишените нива на фини прахови частици (ПЧ10). Германският Федерален административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС: може ли частно лице, чието здраве е застрашено, да изиска по съдебен ред изготвянето на такъв план?
Какво постанови Съдът
Съдът отговори ясно. При риск от превишаване на пределните стойности или алармените прагове пряко засегнатите лица трябва да могат да изискат от компетентните национални органи да изготвят план за действие — дори когато по националното право разполагат и с други способи за защита.
Същевременно държавите членки запазват свобода на преценка относно конкретното съдържание на мерките. Но тази свобода не е безгранична: под съдебния контрол на националните юрисдикции те са длъжни да приемат мерки, които да сведат до минимум риска от превишаване и да осигурят постепенно връщане под нормите, отчитайки фактическите обстоятелства и всички засегнати интереси.
Защо това има значение за България
София, Пловдив и редица други български градове системно превишават нормите за фини прахови частици — точно ситуацията, разгледана по делото „Янечек“. Решението утвърждава, че гражданите имат процесуално право да изискват планове за чист въздух, а не просто да чакат администрацията. То е сред основополагащите дела, които подготвят последвалата строга практика на Съда срещу държави членки за лошо качество на въздуха — линия, в която се вписва и делото срещу България C-488/15. За актуалната картина по сектори вижте и нашите данни за качеството на въздуха.
От 96/62/ЕО към 2008/50/ЕО
Делото тълкува Директива 96/62/ЕО — рамковата директива за качеството на въздуха, действала към момента на спора. Тези актове по-късно са кодифицирани и заменени от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, която и днес определя нормите, приложими в България.
Нормативна рамка и източници
- Решение C-237/07 (CELEX 62007CJ0237), пълен текст — EUR-Lex: eur-lex.europa.eu
- CURIA — документи по дело C-237/07: curia.europa.eu
- Директива 96/62/ЕО (рамка за качеството на въздуха) — EUR-Lex: CELEX 31996L0062
- Директива 2008/50/ЕО (качество на атмосферния въздух) — EUR-Lex: CELEX 32008L0050
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
