ESG и CSRD в България: новите правила (2026)

Правилата за ESG отчитането в Европа се преобърнаха за по-малко от година — и България е по средата на прехода между старите и новите. Доскоро десетки хиляди компании в ЕС се готвеха да докладват устойчивост по нови, подробни стандарти. После, в името на конкурентоспособността, Брюксел драстично сви обхвата: около 80% от първоначално задължените дружества вече отпадат. За българския бизнес това означава едно: част от компаниите, които започнаха подготовка, може вече да не са длъжни — но ESG данните няма да изчезнат от живота им.

Този материал подрежда картината към средата на 2026 г. — какво е CSRD, какво изисква, какво промени пакетът „Омнибус“ и какво конкретно важи за дружествата в България. Всички правни актове са цитирани в края.

1. Какво е CSRD и защо съществува

Директивата за корпоративна отчетност за устойчивост — CSRD (Директива (ЕС) 2022/2464 от 14 декември 2022 г.) — е опитът на ЕС да направи нефинансовата информация толкова надеждна, колкото и финансовата. Тя задължава компаниите да отчитат не само печалбата, а и въздействието си върху климата, природата, работниците и обществото — по единни, проверими правила.

Сърцето на CSRD е принципът на двойната същественост: дружеството докладва едновременно как то влияе върху хората и околната среда, и как устойчивостта влияе върху самото него (финансови рискове и възможности). Подробно разгледахме тази логика в материала за двойната същественост, а правната рамка — в разбора на Директивата CSRD.

Конкретното съдържание на отчета се урежда от Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS), приети с Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772. Първият набор съдържа 12 стандарта: два хоризонтални (ESRS 1 и ESRS 2) и десет тематични, групирани по познатите три стълба — E, S, G: пет екологични (климат, замърсяване, води, биоразнообразие, кръгова икономика), четири социални (собствена работна сила, работници по веригата, засегнати общности, потребители) и един управленски (бизнес поведение). Новост е и задължителната независима проверка (assurance) на отчета — на ниво „ограничена сигурност“.

2. Таксономията и SFDR: езикът на „зеленото“ финансиране

CSRD не работи самостоятелно. До нея стоят два други стълба, които превръщат устойчивостта в език, разбираем за банки и инвеститори.

Първият е Таксономията на ЕС (Регламент (ЕС) 2020/852) — класификационна система, която дефинира кога една дейност е наистина „зелена“. Дейността трябва да допринася съществено за поне една от 6-те екологични цели, без да нанася значителна вреда на останалите (принципът DNSH), и да спазва минимални социални гаранции. На практика компаниите оповестяват какъв дял от оборота, инвестициите (CapEx) и разходите (OpEx) им е „таксономично съответстващ“. Темата разгърнахме в таксономията на ЕС и зелените дейности.

Вторият е SFDR (Регламент (ЕС) 2019/2088), който прави същото за финансовия сектор: класифицира фондовете на „светлозелени“ (чл. 8) и „тъмнозелени“ (чл. 9) според устойчивите им характеристики. Така ESG данните на едно дружество стават директно релевантни за това дали ще получи изгоден кредит или инвестиция — и защо рейтингите тежат, обяснихме в ESG рейтингите и регулацията.

3. Големият обрат: пакетът „Омнибус“

През 2025 г. политическият вятър в Брюксел се обърна. На фона на дебата за конкурентоспособност (докладът „Драги“) Европейската комисия предложи на 26 февруари 2025 г. пакета „Омнибус I“ — мащабно опростяване на CSRD, таксономията и директивата за надлежна проверка.

Реформата дойде на два етапа. Първо — спешна директива „спри часовника“ (Директива (ЕС) 2025/794, април 2025 г.), която замрази сроковете за още недокладвалите дружества, докато тече преговорът. После — окончателният текст: Директива (ЕС) 2026/470, приета от Съвета на 24 февруари 2026 г., обнародвана в Официален вестник на 26 февруари и в сила от 18 март 2026 г.

Промяната е радикална. Задължението за отчитане по CSRD вече важи само за предприятия с над 1000 служители и над 450 млн. евро нетен оборот — далеч над предишните прагове. Резултатът: около 80% от първоначално обхванатите компании отпадат, а котираните малки и средни предприятия излизат изцяло от задължителния обхват. Оставащите в обхвата дружества ще докладват за пръв път през 2028 г. — за финансовата година, започваща на или след 1 януари 2027 г. Паралелно EFRAG подготви опростени ESRS (с около 61% по-малко задължителни показатели), чието окончателно приемане предстои.

4. България: транспониране и отложено прилагане

България свърши „домашното“ навреме. Страната транспонира CSRD чрез изменения в Закона за счетоводството, обнародвани в Държавен вестник, бр. 72 от 27 август 2024 г. За разлика от 17 други държави членки, призовани от Европейската комисия в наказателния пакет от октомври 2024 г., България не беше сред закъснелите.

Надзорът по новите задължения е поверен на Министерството на финансите и на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), а независимата проверка на отчетите се извършва от регистрирани одитори (Закон за независимия финансов одит, в сила от 20 септември 2024 г.). Санкциите за неспазване варират ориентировъчно от 255 до 7600 евро според нарушението.

Следвайки европейския обрат, през февруари 2025 г. (ДВ бр. 17 от 28 февруари 2025 г.) България отложи с една година прилагането на устойчивото отчитане: първи остават големите предприятия от обществен интерес (над 500 служители), следвани от останалите големи предприятия и по-късно от определени МСП. Тук е и капанът: българският закон все още отразява стария, широк обхват, докато новата европейска директива го стесни драстично. До около март 2027 г. страната ще трябва да въведе новите прагове — а дотогава част от дружествата са в зона на несигурност.

5. Какво означава това за бизнеса

На пръв поглед „Омнибус“ е облекчение — по-малко фирми, по-малко отчети. Но изводът за българския бизнес е по-нюансиран и се събира в едно изречение: правното задължение се сви, търговската необходимост — не.

Дори да отпадне от задължителния обхват, едно предприятие ще продължи да бъде питано за ESG данни от три посоки. Първо — големите му клиенти: компаниите, които остават длъжни да отчитат веригата си на стойността, ще искат данни от доставчиците си, включително МСП. Второ — банките и инвеститорите, чрез таксономията и SFDR. Трето — обществените поръчки и европейското финансиране, които все по-често включват критерии за устойчивост; как да следите тези потоци, събрахме в наръчника за европейските пари.

За малките дружества практичният път минава през проста въглеродна и социална инвентаризация (EFRAG разработи и доброволен опростен стандарт за МСП) — първата стъпка е да знаеш числата си. Откъде да започне една фирма, описахме в ръководството за ESG за бизнеса и в материала как се изчислява въглеродният отпечатък на фирма. А по-широкият контекст — докъде е стигнал зеленият преход на страната — е в дос­ието „Зеленият преход на България: докъде сме“.

Хронология на правилата, на един поглед

ESG в България навлезе в нова фаза — по-малко за галочка, повече по същество. Регулацията се опрости, но логиката ѝ остана: който измерва въздействието си, ще има по-лесен достъп до пазари и капитал. Останалото е въпрос на подготовка.

Нормативна рамка и източници

• EUR-Lex — Директива (ЕС) 2022/2464 (CSRD).
• EUR-Lex — Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 (ESRS, Набор 1).
• EUR-Lex — Регламент (ЕС) 2020/852 (Таксономия) и Регламент (ЕС) 2019/2088 (SFDR).
• EUR-Lex — Директива (ЕС) 2025/794 („спри часовника“).
• Съвет на ЕС — окончателно одобрение на „Омнибус“, 24.02.2026 г. (Директива (ЕС) 2026/470).
• Европейска комисия — Корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD).
• Европейска комисия — предложение „Омнибус I“ COM(2025) 81, 26.02.2025 г.
• EFRAG — опростяване на ESRS.
• Държавен вестник — Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ДВ бр. 72/2024).
• ИДЕС — коментар на промените в Закона за счетоводството.
• Европейска комисия — наказателен пакет за транспониране на CSRD, октомври 2024 г. (България не е сред призованите 17 държави).

Определение: Какво е ESG.

Определение: Какво е ESRS.