Чували сте го хиляди пъти: „цената на въглерода“, „квоти за емисии“, „СТЕ“. Но какво всъщност стои зад тези думи? Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ, на английски ETS) е най-големият въглероден пазар в света и един от главните инструменти на Европа за намаляване на парниковите газове. Ето как работи — обяснено просто, без жаргон.
- СТЕ поставя таван на общото количество емисии и позволява търговия с правата за замърсяване („тавана и търговията“, cap-and-trade).
- Колкото по-малко права има, толкова по-скъпо става замърсяването — стимул да се инвестира в чисти технологии.
- Нова система, СТЕ2, ще обхване горивата за сгради и автомобилен транспорт.
- За България това означава нови приходи за бюджета, но и въпроси за достъпността на енергията.
Какво е СТЕ и защо съществува?
Системата за търговия с емисии (СТЕ) е създадена с Директива 2003/87/ЕО и работи от средата на 2000-те години. Идеята е проста: вместо държавите просто да забранят замърсяването, ЕС слага цена върху него. Замърсяването престава да бъде безплатно — и това променя сметките на всяко предприятие.
СТЕ обхваща секторите с най-високи емисии: производството на електроенергия, тежката промишленост (стомана, цимент, химия), а също и въздухоплаването в рамките на Европа. Тези инсталации заедно отговарят за голяма част от парниковите газове в ЕС. Целта е тя да помогне на Съюза да постигне climate neutrality до 2050 г., както е заложено в Регламент (ЕС) 2021/1119 (Европейския закон за климата).
Как работи „таванът и търговията“ (cap-and-trade)?
Механизмът има две части, скрити в самото му име.
Таванът (cap). ЕС определя максимално количество емисии, които всички участващи инсталации заедно могат да изпуснат за дадена година. Това е „таванът“. Всяка година той се понижава — общото пространство за замърсяване се свива постепенно.
Търговията (trade). В рамките на този таван се издават квоти — всяка квота дава право да се изпусне един тон CO₂. Предприятията получават или купуват квоти и в края на годината трябва да предадат толкова, колкото реално са емитирали. Ако едно предприятие намали емисиите си, му остават излишни квоти, които може да продаде. Ако замърсява повече, трябва да докупи.
Така се ражда пазар: цената на квотите се определя от търсенето и предлагането. Логиката на „solution“ е в това, че пазарът насочва парите натам, където намаляването на емисиите е най-евтино — а на замърсителите дава ясен финансов сигнал да инвестират в чисти технологии, вместо да плащат за квоти.
Какво е СТЕ2 за сгради и транспорт?
Досега СТЕ обхващаше предимно големите индустриални инсталации. Но отоплението на сградите и автомобилният транспорт също са огромен източник на емисии — и дълго оставаха извън пазара.
С пакета „Подготвени за 55“ и Директива (ЕС) 2023/959 ЕС създаде отделна, нова система — СТЕ2. Тя ще обхване горивата, използвани за отопление на сгради и за пътен транспорт. Важна разлика: тук задължението пада не върху отделния шофьор или домакинство, а върху доставчиците на горива, които ще трябва да купуват квоти за горивата, които пускат на пазара.
Тъй като това може да повиши разходите за енергия за домакинствата, ЕС предвижда и Социален фонд за климата, който да насочи приходи към най-уязвимите потребители — за по-добра изолация на жилищата, по-чисто отопление и по-достъпна мобилност.
Какво означава това за България?
България е пълноправен участник в СТЕ — българските централи и заводи купуват квоти като всички останали в ЕС. Това има две страни.
От една страна, продажбата на квоти носи приходи в държавния бюджет, които по правилата на системата трябва да се насочват към „зелени“ инвестиции — енергийна ефективност, възобновяема енергия, модернизация на енергийния сектор. От друга страна, въглеродната цена натоварва секторите, разчитащи на въглища, и поставя въпроса как преходът да бъде справедлив за регионите и работниците, които зависят от тях.
За промишлеността има и допълнителен инструмент — Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) по Регламент (ЕС) 2023/956 — който изравнява условията между европейските производители, плащащи въглеродна цена, и вносителите от държави без такава система.
СТЕ данък ли е?
Не съвсем. Данъкът е фиксирана ставка, определена от държавата. При СТЕ цената се формира от пазара — тя зависи от търсенето и предлагането на квоти, а не от решение на правителството.
Плащат ли гражданите директно за квоти?
Не. Задължени по системата са предприятията и доставчиците на горива, не отделните граждани. Разходите обаче могат косвено да се отразят в цените на енергията и стоките — затова е създаден и Социалният фонд за климата.
Едно и също ли са СТЕ и СТЕ2?
Не. СТЕ обхваща индустрията, енергетиката и авиацията. СТЕ2 е отделна, нова система за горивата за сгради и автомобилен транспорт, която стартира на по-късен етап.
Свързани четива: въглеродни пазари и емисии · CBAM — окончателният режим · CBAM: въглероден данък на границите.
Нормативна рамка и източници: Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (СТЕ/ETS); Директива (ЕС) 2023/959 (СТЕ2 — сгради и автомобилен транспорт); законодателен пакет „Подготвени за 55“ (Fit for 55) на Европейската комисия; Регламент (ЕС) 2023/956 за създаване на Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM); Регламент (ЕС) 2021/1119 за установяване на рамката за постигане на климатична неутралност (Европейски закон за климата). Официални текстове: EUR-Lex (eur-lex.europa.eu) по съответните CELEX номера.
Вижте също: Въглеродният пазар: ЕС СТЕ, ETS2 и CBAM.
Определение: Какво е СТЕ (ETS).
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
