Евростат публикува на 29 октомври 2026 г. нови данни за отпадъците в Европейския съюз за 2024 г. България е на трето място в ЕС по генерирани отпадъци на човек — 2 881 кг — веднага след Естония и Белгия. У нас 91,4% от този обем се депонира, а не се рециклира или оползотворява. Данните показват къде изостава управлението на ресурсите у нас — и защо дистанцията до правно обвързващите цели на ЕС за битовите отпадъци остава толкова голяма.
Какво показват данните на Евростат за 2024 г.?
Според съобщението на Евростат „Waste generation in the EU: 1 697 kg per capita in 2024“, през 2024 г. страните от ЕС са генерирали общо 765 милиона тона отпадъци, без основните минерални отпадъци — тези от добив, кариери, строителство и разрушаване. На глава от населението това означава средно 1 697 кг отпадъци на човек в целия Съюз.
Класацията по държави показва голям разброс между членките:
| Място | Държава | Отпадъци на човек (2024 г.) |
|---|---|---|
| 1 | Естония | 4 703 кг |
| 2 | Белгия | 3 157 кг |
| 3 | България | 2 881 кг |
| — | Средно за ЕС | 1 697 кг |
На равнище ЕС 61,8% от отпадъците са третирани чрез дейности по оползотворяване. От този обем 42,0% са рециклирани, 13,3% са преминали през обратно засипване („backfilling“), а 6,5% са изгорени с енергийно възстановяване. Останалите 37,8% от третираните отпадъци в ЕС са депонирани, а само 0,4% са изгорени без възстановяване на енергия (Евростат, 29.10.2026 г.). Евростат посочва изрично три държави, в които депонирането е преобладаващият метод на третиране: България (91,4%), Финландия (84,4%) и Швеция (75,1%).

91,4% депониране — за кои отпадъци иде реч?
Тук е нужна точност, защото двата показателя лесно се бъркат. Числата 2 881 кг на човек и 91,4% депониране се отнасят за общия обем отпадъци в България, без основните минерални отпадъци — това включва промишлени, строителни (извън минералните) и други видове отпадъци, не само отпадъците на домакинствата. Това е различен и по-широк показател от „битовите отпадъци“, за който ЕС има отделни, правно обвързващи цели за рециклиране и депониране. С други думи: класацията на Евростат описва цялата отпадъчна „следа“ на икономиката, а не само кофите пред блока.
Какво изисква правото на ЕС за битовите отпадъци?
За битовите (домакинските) отпадъци законодателството на ЕС поставя ясни срокове. Директива 2008/98/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г., изисква в чл. 11, параграф 2 подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци в размер на минимум 55% до 2025 г., 60% до 2030 г. и 65% до 2035 г.
Паралелно с това Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г., с която се изменя Директивата за депонирането на отпадъци (1999/31/ЕО), поставя таван за депонирането: не повече от 10% от битовите отпадъци да отиват на депо до 2035 г. (държавите, депонирали над 60% от битовите си отпадъци през 2013 г., могат да отложат срока с до 5 години при по-висок праг от 25% — дали България попада в този случай, не е потвърдено с точни данни за 2013 г.). Тези две директиви — а не общата статистика на Евростат за всички отпадъци — са мерилото, спрямо което трябва да се оценява реалният напредък на България в управлението на битовите отпадъци.
Защо България изостава толкова много?
Разликата между целите и реалността е голяма. Писали сме подробно, че България е рециклирала само 16,7% от битовите си отпадъци през 2023 г. — почти три пъти под средното за ЕС. При цел от 55% за 2025 г. страната е постигнала по-малко от една трета от нея, а до праговете от 60% за 2030 г. и 65% за 2035 г. пътят е още по-дълъг. Новите данни на Евростат за 2024 г. са в съответствие с тази картина — макар да измерват друг показател (общия обем отпадъци и депонирането), те също сочат изоставане. За по-широк поглед върху цялата система — от разделното събиране до индустриалните решения — може да се тръгне от нашия пътеводител за отпадъците и кръговата икономика.
Какъв е националният план на България?
Отговорът на институциите е Националният план за управление на отпадъците (НПУО) за периода 2021–2028 г. Планът поставя за цел намаляване на дела на депонираните битови отпадъци и увеличаване на рециклирането в съответствие с изискванията на ЕС (Министерство на околната среда и водите). Данните на Евростат за 2023 и 2024 г. показват, че изпълнението на плана трябва да се ускори осезаемо, за да се достигнат целите за 2025 г. и 2030 г.
За бизнеса и общините практическият извод е конкретен. Общините, които отговарят за събирането и депонирането на битовите отпадъци, трябва да инвестират в разделно събиране и модернизация на съоръженията още сега — не след 2030 г., когато санкциите за неизпълнение на целите стават реален риск. За производителите и вносителите схемите за разширена отговорност на производителя остават основният механизъм, чрез който се финансира рециклирането — обяснили сме накратко какво означава тя в нашата статия РОП: определение. Инвеститорите в инфраструктура за рециклиране пък виждат в тази дистанция между 16,7% и 55% не само проблем, а и пазарна възможност.
Още по темата: Кръговата икономика в България: къде сме, депозитната система за бутилки и кенове и индустриалната симбиоза — как отпадъкът на един става суровина за друг.
Ако следите темата за отпадъците и кръговата икономика в България — от новите европейски данни до конкретните решения за бизнеса и общините — ще намерите всички материали в рубриката „Отпадъци и рециклиране“ на Zelenika.
Извори
- Евростат — „Waste generation in the EU: 1 697 kg per capita in 2024“, 29.10.2026 г. (765 млн. тона отпадъци в ЕС, класация по държави, разбивка на третирането, дял на депонирането в България, Финландия и Швеция)
- Европейски парламент и Съвет на ЕС — Директива (ЕС) 2018/851 от 30.05.2018 г. (изменение на Директива 2008/98/ЕО — цели 55%/60%/65% рециклиране на битови отпадъци до 2025/2030/2035 г.)
- Европейски парламент и Съвет на ЕС — Директива (ЕС) 2018/850 от 30.05.2018 г. (изменение на Директивата за депониране на отпадъци 1999/31/ЕО — таван от 10% депонирани битови отпадъци до 2035 г.)
- Министерство на околната среда и водите (МОСВ) — Национален план за управление на отпадъците (НПУО) 2021–2028 г.
- Zelenika.bg — „Отпадъци и рециклиране в България: къде сме спрямо ЕС“ (16,7% рециклирани битови отпадъци през 2023 г.)
Редакция Зеленика
Колко планети са нужни за Вашия начин на живот? Оценете екологичния си отпечатък.
Калкулатор за екологичен отпечатък →



