Интегрирано управление на вредителите: по-малко пестициди, повече грижа

Пестицидите решават проблем бързо, но носят и цена — за пчелите, водата, здравето и самата ефективност (вредителите развиват резистентност). Интегрираното управление на вредителите (IPM) предлага по-умен подход: химията е последна, не първа мярка.

Какво е интегрирано управление на вредителите

IPM не е отказ от защита на реколтата, а подреждане на мерките по логика. Принципите му са записани в приложение III на Директива 2009/128/ЕО за устойчива употреба на пестициди и са осем: (1) профилактика и потискане на вредителите (сеитбооборот, устойчиви сортове, хигиена); (2) наблюдение с подходящи инструменти и системи за прогноза; (3) решение за третиране въз основа на прагове; (4) предимство на нехимичните — биологични, физични и други методи, ако дават задоволителен контрол; (5) избор на възможно най-специфичен продукт; (6) свеждане на употребата до необходимото; (7) стратегии срещу резистентност; (8) оценка на резултата.

Каква е правната рамка

Тук е важно да сме точни. Комисията предложи през 2022 г. нов регламент (SUR), който щеше да направи IPM задължителен и да заложи цел за 50% намаление на химическите пестициди до 2030 г. Европейският парламент обаче отхвърли предложението през ноември 2023 г., а Комисията го оттегли през 2024 г. Затова в сила остава Директива 2009/128/ЕО, която задължава държавите да насърчават IPM (чрез национални планове), а целта за 50% е политическа амбиция от „От фермата до трапезата“, не правно обвързващо задължение.

Числата и подкрепата

Според Евростат продажбите на пестициди в ЕС (косвен показател за употребата) са около 292 000 тона през 2023 г. — най-ниското ниво в поредицата от 2011 г., но през 2024 г. се покачват с 8% до около 316 000 тона. Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023–2027 подкрепя прехода: държавите заделят поне 25% от директните плащания за екосхеми, а Комисията предлага „Инструментариум за IPM“ с практики по осемте принципа.

Какво означава за България

България има национален план за действие за устойчива употреба на пестициди още от 2012 г. по същата директива. За фермерите IPM е и икономически смислен: по-малко разходи за препарати, по-бавна резистентност и защита на опрашителите, от които зависи реколтата. Практическите стъпки — сеитбооборот, наблюдение, прагове и биологичен контрол — са достъпни днес.

Свързани теми: опрашителите и земеделието, биологичното земеделие и рубриката Земеделие.

Нормативна рамка и източници: Директива 2009/128/ЕО за устойчива употреба на пестициди, приложение III; Европейска комисия — устойчива употреба на пестициди (оттегляне на SUR, 2024 г.) и ОСП и пестициди; Евростат — продажби на пестициди в ЕС; национален план за действие на България (2012 г.).