Качество на въздуха в София, Пловдив и Варна: какво показват данните?

Качеството на атмосферния въздух остава един от най-сериозните екологични и здравни проблеми в България. Данните за София, Пловдив и Варна показват трайно замърсяване, което в редица периоди от годината надхвърля допустимите норми. За да разберем какво всъщност измерват тези данни и защо те имат значение за всекидневния ни живот, е важно да погледнем отвъд числата: към източниците на замърсяване, последиците за здравето и правната рамка, която задължава държавата да действа.

Какво измерват данните: ФПЧ10, ФПЧ2.5 и азотен диоксид

Мониторингът на въздуха се основава на няколко ключови показателя, които Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) следи чрез националната мрежа от станции. Те се отчитат и обобщават на европейско ниво от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).

• Фини прахови частици ФПЧ10 — частици с диаметър до 10 микрометра, които произхождат основно от изгаряне на твърдо гориво и от транспорта.
• Фини прахови частици ФПЧ2.5 — още по-дребни частици, които проникват дълбоко в дихателните пътища и в кръвоносната система.
• Азотен диоксид (NO2) — газ, свързан преди всичко с автомобилния трафик и горивните процеси в градска среда.

Нормите за тези замърсители са определени в Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и във вътрешното законодателство чрез Закона за чистотата на атмосферния въздух. Отделно от тях, Насоките на Световната здравна организация (СЗО) за качеството на въздуха от 2021 г. поставят значително по-строги препоръчителни стойности, които отразяват актуалните научни данни за вредата от замърсяването.

Ситуацията в София, Пловдив и Варна

Качествената картина, която се очертава от наличните данни на ИАОС и ЕАОС, е тревожна, особено през зимните месеци.

• София — столицата редовно е сред градовете с регистрирани стойности над нормите, най-вече по показателя ФПЧ, като проблемът се изостря при безветрие и температурни инверсии.
• Пловдив — традиционно се нарежда сред едни от най-замърсените градове в страната, отчасти заради географското разположение в котловина, което задържа замърсителите.
• Варна — макар крайбрежното положение и морските ветрове да подобряват разсейването, и тук в определени периоди се отчитат превишения, свързани с отопление и трафик.

Откъде идва замърсяването: отопление и транспорт

Данните последователно сочат към два основни източника на замърсяване в българските градове.

• Битово отопление — изгарянето на дърва и въглища в домакинствата е водещ фактор за високите нива на фини прахови частици през студените месеци.
• Автомобилен транспорт — застаряващият автопарк и интензивният трафик допринасят както за праховото замърсяване, така и за нивата на азотен диоксид.
• Допълнителни фактори — индустриални емисии, строителна дейност и лошо поддържана пътна инфраструктура също имат принос в общата картина.

Последици за здравето и кой носи отговорност

Замърсеният въздух не е абстрактен проблем. Излагането на фини прахови частици и азотен диоксид се свързва с респираторни и сърдечносъдови заболявания, като най-уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични състояния. Именно тези здравни рискове стоят зад все по-строгите препоръки на СЗО.

Отговорността за привеждане на въздуха в съответствие с нормите е преди всичко на държавата и общините. Тук е особено показателно решението на Съда на ЕС по дело C-488/15 (Комисия срещу България), с което страната беше осъдена заради системното превишаване на нормите за ФПЧ10. Това решение превърна качеството на въздуха от екологична тема в правен ангажимент с конкретни последици. Сред възможните решения данните и опитът на другите европейски градове очертават:

• подмяна на отоплението на твърдо гориво с по-чисти алтернативи;
• мерки за ограничаване на трафика и насърчаване на обществения транспорт;
• разширяване и модернизиране на мрежата за мониторинг и по-добра информираност на гражданите.

Темата за въздуха е тясно свързана и с други наши материали — вижте анализите ни за битовото отопление и алтернативите за домакинствата, за устойчивата градска мобилност и за европейските задължения на България в областта на околната среда.

Нормативна рамка и източници: Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух; Закон за чистотата на атмосферния въздух; Насоки на Световната здравна организация (СЗО) за качеството на въздуха (2021); данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС); решение на Съда на ЕС по дело C-488/15 (Комисия срещу България, относно ФПЧ10).