Когато чуем, че „Брюксел реши“ нещо ново за въздуха, водата или отпадъците, рядко си задаваме въпроса кой точно стои зад това решение. Истината е, че екологичната политика на Европейския съюз не се прави от един човек или една институция. Тя е плод на договаряне между няколко органа, всеки със своята роля — и в този процес има място както за държавите членки като България, така и за самите граждани. Ето как работи механизмът, обяснен просто.
- Никой орган не решава сам — екологичните закони на ЕС минават през няколко институции.
- Европейската комисия предлага, но не приема сама законите.
- Европейският парламент (избран пряко от гражданите) и Съветът на ЕС (правителствата на държавите) ги приемат заедно.
- България участва чрез своите министри в Съвета и чрез евродепутатите си в Парламента.
- Гражданите имат гарантирано право на информация и участие благодарение на Орхуската конвенция.
Каква е ролята на Европейската комисия?
Европейската комисия е институцията, която дава началния тласък. По правилата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тя има т.нар. право на законодателна инициатива — тоест именно тя предлага новите директиви и регламенти в областта на околната среда. Комисията събира научни данни, прави оценки на въздействието, консултира се с експерти и заинтересовани страни, и едва тогава внася проект за нов закон.
Важно е да се разбере: Комисията предлага, но не решава сама. Тя няма последната дума. Освен ролята си на инициатор, тя следи и дали държавите членки прилагат правилно вече приетите правила — и може да започне процедура срещу държава, която не спазва европейското екологично законодателство. Затова често я наричат „пазител на договорите“.
Какво прави Европейският парламент?
Европейският парламент е гласът на гражданите в този процес — депутатите в него се избират пряко от хората във всяка държава членка, включително от България. Когато Комисията внесе предложение за нов екологичен закон, Парламентът го разглежда, обсъжда го в специализираните си комисии, предлага промени (изменения) и гласува.
В повечето области на околната среда Парламентът има реална законодателна власт: без неговото съгласие текстът не може да стане закон. Това означава, че евродепутатите могат да засилят, да смекчат или да предоговорят дадено предложение. Така милиони граждани, чрез избраните си представители, влияят върху това какви ще бъдат правилата за чистия въздух, водата или кръговата икономика.
Каква е ролята на Съвета на ЕС?
Съветът на Европейския съюз (да не се бърка с Европейския съвет на държавните глави) е мястото, където сядат министрите на правителствата на държавите членки. Когато става дума за околна среда, това обикновено са министрите на околната среда на всички страни, включително българският министър.
Съветът е вторият съзаконодател. Заедно с Европейския парламент той приема — или отхвърля — предложенията на Комисията. На практика двете институции трябва да постигнат общ текст: ако Парламентът иска едно, а Съветът друго, започват преговори, докато се намери компромис. Чрез Съвета всяка държава защитава своите национални интереси и особености — например регион с тежка промишленост или зависимост от определен енергиен източник.
Къде са България и гражданите в този процес?
България присъства на две нива. На първо място — чрез своите министри в Съвета на ЕС, които участват в договарянето и гласуването на всеки нов екологичен закон. На второ — чрез българските евродепутати в Европейския парламент, които представляват избирателите си при обсъжданията и гласуванията.
Но гражданите не са само наблюдатели. Орхуската конвенция — международно споразумение, по което ЕС и България са страни — гарантира три права в областта на околната среда: правото на достъп до информация, правото на участие в процеса на вземане на решения и правото на достъп до правосъдие по екологични въпроси. На практика това означава, че всеки може да поиска информация за състоянието на околната среда, да участва в обществени консултации и при нужда да защити правата си пред съда.
Полезен е и инструмент като Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), която събира и публикува независими данни за състоянието на въздуха, водата и климата в Европа. Тя не приема закони, но снабдява институциите и обществеността с фактите, върху които стъпват решенията.
Кой пише европейските екологични закони?
Никой не ги пише сам. Европейската комисия предлага текста, а Европейският парламент и Съветът на ЕС го изменят и приемат заедно. Това е съвместен процес, замислен така, че да съчетава експертиза, демократична легитимност и интересите на държавите.
Може ли България сама да блокира европейско екологично решение?
Като правило не. В повечето области на околната среда решенията се вземат с мнозинство в Съвета, а не с единодушие — затова една държава трудно блокира сама даден текст. България обаче може да договаря, да търси съюзници и да защитава особеностите си в преговорите между институциите.
Как обикновен гражданин може да повлияе?
Чрез участие в обществените консултации на Комисията, чрез своя глас на евроизборите и чрез правата по Орхуската конвенция. Информираният и активен гражданин е част от механизма, а не страничен наблюдател.
Прочетете още: Как се прави екологичната политика стъпка по стъпка · Принципите, които Съдът на ЕС прилага по делата за околна среда · Гражданско участие: как да влияем върху решенията.
Нормативна рамка и източници: Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) — раздели за институциите и за околната среда; Европейска комисия (ec.europa.eu) — роля и право на законодателна инициатива; Европейски парламент (europarl.europa.eu); Съвет на Европейския съюз (consilium.europa.eu); Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция, ИКЕ на ООН); Европейска агенция за околна среда — ЕАОС/EEA (eea.europa.eu).
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →