Темата за либерализацията на тока за домакинствата се връща на всеки няколко месеца — често придружена от заглавия, които обещават рязко поскъпване и „излизане на свободния пазар от догодина“. Реалността през 2026 г. е по-спокойна: битовите потребители остават на регулиран пазар, без обявена дата за промяна, а средната сметка се движи с под едно евро месечно. Ето какво наистина се случва и какво зависи от вас.
- На 16 май 2025 г. Народното събрание отложи безсрочно (без нова дата) либерализацията за битовите потребители — домакинствата остават на регулиран пазар.
- КЕВР одобри средно +3,05% на регулираните цени за бита за периода 1 юли 2026 – 30 юни 2027 г.; средната месечна сметка расте с под 1 евро.
- Либерализацията на пазара на едро (търговията на едро) от 1 юли 2026 г. е отделна и НЕ изкарва домакинствата на свободния пазар.
- Наредбата за „уязвим клиент“ е предпоставка преди всяка бъдеща реформа на дребно — тя защитава най-нуждаещите се.
Какво реши парламентът
На 16 май 2025 г. Народното събрание отложи безсрочно либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. „Безсрочно“ означава точно това: няма приета нова дата. Предложения за срокове като 2028 или 2031 г. се появяват в публичното пространство, но те са партийни идеи, а не закон. Твърдението, че домакинствата „излизат на свободния пазар от 2026 г.“, е отменено и вече не отговаря на действителността. Към средата на 2026 г. домакинствата продължават да купуват ток по регулирани цени, определяни от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Какво плащате през 2026
С решение на КЕВР регулираните цени за бита се повишават средно с 3,05% за ценовия период 1 юли 2026 – 30 юни 2027 г. По дружества разликите са малки: Electrohold +3,14%, EVN +3,28%, Energo-Pro +2,53%. На практика средната месечна сметка на домакинство расте с под едно евро. За контекст: битовите цени на тока в България са сред най-ниските в ЕС — по данни на Евростат, цитирани от КЕВР, страната е с трета най-ниска цена, като само Унгария и Малта са по-ниски. Отделно тече либерализацията на пазара на едро от 1 юли 2026 г. — това засяга търговията между производители и търговци, а не сметката на домакинството.
Кой е „уязвим клиент“ и защо е важно
Преди каквато и да е бъдеща либерализация на дребно държавата трябва да гарантира защита на най-нуждаещите се. Затова наредбата за „уязвим клиент“ и „енергийна бедност“ (изготвяна от Министерството на енергетиката и МТСП по реформа C13.R1 от Плана за възстановяване и устойчивост) е предпоставка, а не формалност. Тя беше на обществено обсъждане от 10 февруари до 12 март 2026 г. Сред примерните групи: самотни лица над 65 г., хора с 50% и над 50% увреждане, зависими от животоподдържаща апаратура, получатели на социално или отоплително подпомагане. Рамката ѝ произтича от Директива (ЕС) 2019/944, която задължава държавите да защитават енергийно бедните и уязвимите клиенти, и от Регламент (ЕС) 2024/1747, който позволява регулирани цени на дребно за бита в кризисни ситуации.
Какво да проверите, преди да смените доставчик
Домакинствата не са длъжни да предприемат нищо — регулираният пазар остава. Ако все пак обмисляте свободния пазар, разберете първо трите термина. „Краен снабдител“ е дружеството, което ви продава ток по регулирана цена днес (Electrohold, EVN, Energo-Pro по региони). „Свободен пазар“ означава договор с търговец по договорена цена, която може да е по-ниска, но и да се движи с борсата. „Доставчик от последна инстанция“ е временен и скъп вариант, който ви поема, ако останете без действащ договор — не е място, където искате да стоите дълго. Преди подпис проверете: срока на договора, начина на ценообразуване (фиксирана или борсова цена), неустойките при предсрочно прекратяване и дали има ясни условия за отказ. Няма причина за бързане: без обявена дата за битова либерализация, решението остава изцяло ваше и в удобен за вас момент.
Ако търсите конкретни стъпки за по-ниска сметка, вижте как да намалим сметката за ток. За контекста около защитата на най-нуждаещите се четете енергийната бедност в България, а за пълната картина на реформата — пътеводителя за енергийния преход.
Нормативна рамка и източници: Закон за енергетиката; Директива (ЕС) 2019/944 (общи правила за вътрешния пазар на електроенергия — защита на уязвими клиенти); Регламент (ЕС) 2024/1747 (реформа на пазара на електроенергия); Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР); Министерство на енергетиката; Национален план за възстановяване и устойчивост (реформа C13.R1).
Още по темата
- Балконни соларни панели: работят ли в България и какво казва законът
- Възобновяемата енергия в България: слънчевият бум и предизвикателствата
- Въглеродният пазар: ЕС СТЕ, ETS2 и CBAM
Проследяваме европейските правила и финансирания за устойчивост всяка седмица. Абонирайте се за седмичния бюлетин на Зеленика, за да не пропускате сроковете.
Колко може да произведе Вашата соларна система и за колко се изплаща? Изчислете автономността си.
Калкулатор за слънчева енергия →



