Местните власти и климата: какво могат да направят общините

Климатичната политика често се възприема като поле на големите международни преговори и националните правителства. Реалните промени обаче се случват най-вече на местно ниво – там, където хората живеят, отопляват домовете си, пътуват до работа и изхвърлят отпадъците си. Общините разполагат с конкретни лостове, чрез които могат да намалят емисиите, да направят населените места по-устойчиви и да подобрят качеството на живот. Въпросът не е дали местните власти имат роля в борбата с климатичните промени, а как да я използват пълноценно.

Конкретните лостове на общините

Правомощията на общините, очертани в Закона за местното самоуправление и местната администрация, обхващат именно онези сектори, които имат най-голям дял в емисиите и в потреблението на ресурси. Местните власти могат да действат едновременно като инвеститор, регулатор и пример за подражание в няколко ключови области:

• енергия – преминаване към възобновяеми източници за общински сгради и улично осветление, както и насърчаване на местни енергийни инициативи;
• сгради – саниране и повишаване на енергийната ефективност на училища, детски градини, болници и административни сгради;
• транспорт – развитие на градския транспорт, велосипедна инфраструктура, пешеходни зони и електрификация на общинските автопаркове;
• отпадъци – разделно събиране, компостиране, рециклиране и намаляване на депонирането;
• планиране – интегриране на климатичните цели в общите устройствени планове и в зеленото градско планиране.

Силата на общините е, че могат да съчетаят тези мерки в обща, дългосрочна стратегия, вместо да ги прилагат разпокъсано.

Ролята на Споразумението на кметовете

Един от най-влиятелните инструменти за местни климатични действия е Споразумението на кметовете за климата и енергията. Това е доброволна инициатива, която обединява хиляди местни власти в Европа и извън нея около общи ангажименти за намаляване на емисиите и адаптация към климатичните промени. Присъединилите се общини изготвят планове за действие, в които анализират своите източници на емисии и набелязват конкретни мерки.

Ползите от участието са многопластови. Освен достъп до методология и обмен на опит, Споразумението дава на общините структуриран начин да проследяват напредъка си и да представят своите усилия пред гражданите и пред потенциалните партньори. По-амбициозните градове могат да се включат и в мисията на ЕС „100 климатично неутрални и интелигентни града“, която подкрепя избрани градове по пътя им към климатична неутралност и ги превръща в центрове за иновации и за споделяне на добри практики.

Примери и възможности за финансиране

Добрите примери вече съществуват. Все повече български и европейски общини инвестират в покривни фотоволтаици върху обществени сгради, обновяват осветлението си с енергоспестяващи технологии, изграждат велоалеи и въвеждат нискоемисионни зони в централните си части. Тези мерки не само намаляват емисиите, но често водят и до по-ниски разходи в дългосрочен план.

Финансирането остава ключово предизвикателство, но възможностите се разширяват – чрез европейски фондове, национални програми, инструменти за енергийна ефективност и публично-частни партньорства. Според данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) градската среда е сред основните области, в които целенасочените местни мерки могат да доведат до измерими подобрения в емисиите и в качеството на въздуха. Това превръща достъпа до подходящо финансиране в стратегически приоритет за всяка община.

Климатичните действия на местно ниво са най-видими там, където засягат ежедневието на хората – от начина, по който се движим, до начина, по който обновяваме сградите си. Затова си струва да се проследи как се въвеждат зоните с ниски емисии в България и какво означават те за шофьорите, както и как националните средства по линия на Плана за възстановяване и устойчивост подкрепят зелените реформи. Общините са онова звено, което може да превърне голямите цели в конкретни промени на терен.

Нормативна рамка и източници: Споразумение на кметовете за климата и енергията; мисия на ЕС „100 климатично неутрални и интелигентни града“; Закон за местното самоуправление и местната администрация; данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).