Новите норми за качество на въздуха (Директива 2024/2881): какво се променя до 2030 г.

Европейският съюз преначертава правилата за въздуха, който дишаме. С новата Директива (ЕС) 2024/2881 относно качеството на атмосферния въздух Брюксел задава курс към значително по-строги изисквания, които постепенно ще доближат нормите на ЕС до препоръките на Световната здравна организация. За България — държава, вече осъдена от Съда на ЕС заради хроничното замърсяване с фини прахови частици — преходът до 2030 г. означава реална промяна в начина, по който се измерва, докладва и санкционира мръсният въздух.

Какво въвежда Директива 2024/2881

Новата директива заменя досегашната рамка, изградена около Директива 2008/50/ЕО, и преследва ясна стратегическа цел: нулево замърсяване на въздуха до 2050 г. Тя затяга пределно допустимите стойности за ключови замърсители и въвежда механизъм за периодичен преглед, така че нормите на ЕС да се сближават във времето с актуалните Насоки на СЗО за качеството на въздуха (2021), които остават значително по-амбициозни от настоящите европейски тавани.

Освен по-строгите ориентири, директивата засилва и инструментариума около тях:

• по-гъст и по-добре разположен мрежов мониторинг на замърсителите;
• задължителни планове за качество на въздуха там, където нормите се превишават;
• по-ясни правила за информиране на населението в реално време;
• хармонизирани методи за измерване и оценка между държавите членки.

Право на информация и право на обезщетение

Един от най-съществените елементи на реформата е укрепването на правата на гражданите. Директивата задължава държавите да осигуряват достъпна и навременна информация за състоянието на въздуха, включително прогнози и предупреждения при високи нива на замърсяване. Не по-малко важно е, че рамката утвърждава правото на обезщетение за хора, чието здраве е увредено вследствие на нарушаване на правилата за качеството на въздуха — принцип, който измества тежестта от абстрактни процедури към конкретна отговорност на администрацията.

Защо това е чувствителна тема за България

Контекстът у нас не е неутрален. С решението си по дело C-488/15 (Комисия срещу България) Съдът на ЕС установи системно и продължаващо неспазване на нормите за фини прахови частици в редица зони и агломерации на страната. Това решение превърна замърсяването на въздуха от технически в правен и политически проблем с европейско измерение.

Данните на ИАОС и ЕАОС от години очертават едни и същи болезнени точки — отоплението с твърдо гориво през зимата, транспортът и индустрията остават основни източници на замърсяване в големите градове. По-строгите норми и засиленият мониторинг по новата директива ще направят тези превишения по-видими и по-трудни за заобикаляне.

Какво предстои до 2030 г.

Държавите членки разполагат с период за транспониране, през който трябва да приведат националното законодателство — у нас преди всичко Закона за чистотата на атмосферния въздух — в съответствие с новите изисквания. За българските общини това означава по-сериозни ангажименти по програмите за качество на въздуха, по-надеждна измервателна мрежа и по-прозрачно отчитане пред гражданите. Качествено казано, посоката е недвусмислена: по-малко толеранс към замърсяването и по-голяма отговорност там, където нормите се нарушават.

Следете и свързаните ни материали: качеството на въздуха в София, Пловдив и Варна, как фините прахови частици вредят на здравето и как да проверите качеството на въздуха в реално време.

Нормативна рамка и източници: Директива (ЕС) 2024/2881 на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа; Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа; Закон за чистотата на атмосферния въздух; Насоки на Световната здравна организация (СЗО) за качеството на въздуха (2021); решение на Съда на ЕС по дело C-488/15 (Европейска комисия срещу Република България); данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).