Термопомпите и климатиците са в сърцето на зеления преход за сградите в България — но малцина знаят, че работата с тяхното хладилно вещество е регулирана дейност. Зад всеки коректно монтиран уред стои техник със сертификат за боравене с флуорирани парникови газове (F-gas). Този документ не е бюрократична формалност: той е защита за климата, за качеството на инсталацията и за самия специалист. Ето практическо ръководство какво представлява F-gas сертификатът, защо е задължителен и как се придобива.
- За боравене с флуорирани парникови газове в хладилни, климатични и термопомпени системи се изисква F-gas сертификат.
- Регламент (ЕС) 2015/2067 определя 4 категории сертификати за физически лица според вида дейност.
- Новият Регламент (ЕС) 2024/573 разширява и стандартизира обучението на ниво ЕС.
- Регламент 2024/573 въвежда периодично обновяване на сертификата поне на всеки 7 години.
Защо е нужен F-gas сертификат?
Флуорираните парникови газове (HFC и сродни вещества), използвани като хладилен агент, имат потенциал за глобално затопляне многократно по-висок от този на въглеродния диоксид. Изпускането им при монтаж, поддръжка или извеждане от експлоатация нанася сериозна вреда на климата. Затова Европейският съюз изисква дейностите по инсталиране, сервиз, ремонт, поддръжка и извеждане от употреба на оборудване, съдържащо такива газове, да се извършват само от сертифицирани лица. Сертификатът гарантира, че техникът умее да работи херметично — да открива течове, да възстановява хладилния агент и да не го изпуска в атмосферата. За клиента това е знак за качество; за специалиста — законово основание да практикува.

Кои са категориите?
Регламент (ЕС) 2015/2067 определя четири категории сертификати за физически лица. Те се различават по обхвата на дейностите, които притежателят има право да извършва, и по техническите изисквания към изпита. Най-широкият обхват — пълният набор от дейности по проверка за течове, възстановяване на газа, монтаж, ремонт, поддръжка и извеждане от експлоатация — се покрива от най-високата категория. По-ограничените категории позволяват част от тези дейности, например при системи с по-малки количества хладилен агент. Кандидатът избира категорията според това каква работа реално ще извършва. Точните граници между категориите и количествата хладилен агент са дефинирани в самия регламент — затова е добре бъдещият техник да се консултира с обучаващата организация коя категория отговаря на профила му.
Какво се променя с новия регламент?
Регламент (ЕС) 2024/573 е новата рамка на ЕС за флуорираните парникови газове и тя разширява и стандартизира обучението на ниво Съюз. Целта е сертифицирането да стане по-последователно между държавите членки и да обхване по-широк кръг от съвременни технологии и алтернативни хладилни агенти. Най-същественото практическо нововъведение е периодичното обновяване: сертификатът трябва да се актуализира поне на всеки 7 години. Това превръща F-gas квалификацията от еднократен документ в жива компетентност, която следва развитието на технологиите. За специалистите това е добра новина — обновяването поддържа уменията им конкурентни на пазар, който все по-бързо преминава към природосъобразни хладилни агенти.
Как се придобива в България?
В България сертифицирането минава през национално определен орган, който отговаря за обучението, изпитите и издаването на документите по реда на европейските регламенти. Пътят на кандидата обикновено включва: записване в одобрена обучаваща програма за избраната категория, преминаване на теоретична и практическа подготовка и полагане на изпит, който проверява както познанията за нормативната рамка, така и реалните умения за херметична работа с хладилния агент. След успешно полагане техникът получава сертификат, който му дава законово право да извършва съответните дейности. Препоръката към всеки бъдещ монтажник е да започне от националния определен орган, за да получи актуалния списък с одобрени центрове и точните изисквания за избраната категория.
Поддръжка и обновяване
F-gas сертификатът вече не е „издаден веднъж — валиден завинаги“. Регламент (ЕС) 2024/573 въвежда задължение за периодично обновяване поне на всеки 7 години. На практика това означава, че специалистът трябва да следи срока на своя документ и да планира навреме обновяващо обучение. Добрата стратегия е да се третира сертификатът като част от професионалното портфолио: записан срок на валидност, проследяване на промените в нормативната рамка и редовно опресняване на уменията спрямо новите хладилни агенти и технологии. Така техникът остава едновременно в съответствие със закона и търсен на пазара.
Кратки въпроси и отговори
Трябва ли ми сертификат, ако само монтирам термопомпи? Да — дейностите по инсталиране и поддръжка на системи с флуорирани парникови газове изискват сертифицирано лице.
Колко категории има? Четири категории за физически лица според Регламент (ЕС) 2015/2067, разграничени по обхвата на разрешените дейности.
Изтича ли сертификатът? Съгласно Регламент (ЕС) 2024/573 се изисква обновяване поне на всеки 7 години.
Откъде да започна в България? От националния определен орган, който дава актуалния списък с одобрени обучаващи центрове.
За контекста на търсенето на квалифицирани кадри вижте изследването за обучението, разгледайте профила на монтажника на термопомпи и практическото ръководство как да изберем термопомпа.
Източници: Регламент (ЕС) 2015/2067 на Комисията (минимални изисквания и условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване) — EUR-Lex; Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета относно флуорираните парникови газове — EUR-Lex.
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
