Пчелите и другите опрашители са сред най-незабележимите, но най-важни работници в земеделието. Без тях чинията ни щеше да е далеч по-бедна — а те са в тревожен спад. Ето защо ЕС ги постави в центъра на политиката си за природата.
- Около 84% от културните видове в ЕС зависят поне отчасти от опрашване от насекоми (ЕАОС).
- Между 5 и 15 млрд евро от селскостопанската продукция на ЕС се дължи пряко на опрашителите.
- Всеки трети вид пчели, пеперуди и сирфиди в ЕС е в спад; всеки десети е застрашен.
- ЕС отговори с „Нов курс за опрашителите“ (2023 г.) — цел да обърне спада до 2030 г.
Защо са толкова важни
Опрашването не е екзотика, а основа на производството на храна. По данни на Европейската агенция по околна среда около 84% от културните видове в ЕС зависят поне отчасти от опрашване от насекоми, а в световен мащаб над три четвърти от хранителните култури разчитат поне частично на опрашители (IPBES). Икономически това означава между 5 и 15 млрд евро годишно за селското стопанство на ЕС и между 235 и 577 млрд долара глобално. При това зависимостта расте: обемът на продукцията, зависима от опрашване, се е увеличил с около 300% за последните 50 години.

Тревожният спад
Проблемът е, че опрашителите изчезват. Европейската комисия отчита, че всеки трети вид пчели, пеперуди и сирфиди в ЕС е в доказан спад, а всеки десети е застрашен от изчезване. По Червения списък на ЕАОС застрашени са около 9% от пчелите, около 20% от оценените пеперуди и близо 40% от сирфидите. Причините са ясни: загуба на естествени местообитания заради интензификацията (и изоставянето) на земеделието, прекомерна употреба на пестициди, инвазивни видове и климатичните промени.
Отговорът на ЕС
През януари 2023 г. Комисията представи преработената инициатива за опрашителите — „Нов курс за опрашителите“ (COM(2023) 35), с цел да обърне спада им до 2030 г. Тя стъпва на три приоритета: по-добро познаване на спада и причините му; опазване и справяне с причините; и мобилизиране на обществото. Целта е подкрепена и правно: Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата задължава държавите членки да обърнат спада на опрашителите до 2030 г. и да въведат национален мониторинг.
Какво означава за България
Като държава членка България има същото задължение — да спре спада и да наблюдава опрашителите. За страна с важни за опрашване култури като слънчоглед, овошки и маслодайни това не е абстракция, а въпрос на реколта и доходи. Решенията са познати и достъпни: повече полудиви площи и цветни ивици, разумна и целенасочена употреба на пестициди и защита на местообитанията.
Свързани теми: биологичното земеделие, рубриките Земеделие и Биоразнообразие.
Нормативна рамка и източници: Европейска комисия — Инициатива на ЕС за опрашителите и „Нов курс за опрашителите“ (COM(2023) 35); ЕАОС — „Protecting and restoring Europe’s wild pollinators“; IPBES — оценка за опрашителите (2016 г.); Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата (EUR-Lex).
Колко планети са нужни за Вашия начин на живот? Оценете екологичния си отпечатък.
Калкулатор за екологичен отпечатък →
