Планове за устойчива градска мобилност: какво печелят градовете

Когато един град реши да намали задръстванията, мръсния въздух и шума, рядко му стига отделна мярка тук и там — нов автобус, къса велоалея или ремонтиран паркинг. Нужен е общ поглед върху това как хората се придвижват и накъде искаме да тръгне градът през следващото десетилетие. Точно такъв инструмент е планът за устойчива градска мобилност (ПУГМ): стратегически документ, който поставя в центъра не автомобила, а човека и неговата нужда да стигне удобно, чисто и безопасно до работа, училище или болница.

Какво всъщност е ПУГМ

ПУГМ не е поредният технически план за пътищата, а дългосрочна визия за това как се движи целият град. Той тръгва от въпроса какви пътувания правят хората и защо, а не само колко ленти трябва да има едно платно. Заради това подходът е различен — основан на данни, на участие на гражданите и на ясни цели, които после се проследяват във времето.

• Поглежда мобилността като цяло — пешеходци, велосипедисти, обществен транспорт и автомобили заедно, а не поотделно.
• Стъпва на анализ на реалните нужди и навици за придвижване, не на предположения.
• Включва гражданите и заинтересованите страни още в етапа на планиране.
• Залага измерими цели и редовна оценка на постигнатото.

Какво променя на практика

Силата на ПУГМ е, че свързва решения, които иначе се вземат разпокъсано. Когато линиите на обществения транспорт, велосипедната мрежа и зоните за паркиране се планират заедно, всяка от тях работи по-добре. Така планът се превръща в рамка, която придава смисъл и последователност на отделните проекти.

• Обществен транспорт: по-надеждни маршрути, по-добри връзки и приоритет на превозните средства, които возят повече хора.
• Велосипед и ходене пеша: свързани, безопасни трасета, които водят до реални дестинации, а не свършват внезапно.
• Управление на достъпа: преосмисляне на паркирането и на това кой и кога влиза в централните части на града.

Един от инструментите, които често произтичат от плана, са зоните с ниски емисии — ограничения за най-замърсяващите автомобили в определени части на града. Те не действат сами по себе си, а имат смисъл само когато са част от по-широка визия, която едновременно предлага алтернативи за придвижване.

Какво печелят градовете

Ползите от добре направен план са широки и взаимно подсилващи се. По-чистият въздух върви заедно с по-малко шум, по-безопасни улици и по-привлекателни публични пространства. Когато повече хора предпочетат тротоара, велоалеята или автобуса, натискът върху платното намалява за всички — включително за тези, които наистина имат нужда от автомобила.

• По-добро качество на въздуха и по-нисък шум в населените места.
• По-безопасни улици, особено за деца и възрастни хора.
• По-предвидими пътувания и по-малко изгубено време в задръствания.
• По-жив и достъпен градски център, който привлича хора и бизнес.

Европейската рамка като опора

България не работи в празно пространство. Насоките на Европейската комисия за плановете за устойчива градска мобилност очертават как тези документи да бъдат изготвяни — основани на участие, на данни и на ясни цели. Те се вписват в по-широката Стратегия на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789), която поставя градовете в центъра на нисковъглеродния преход. Допълнителен тласък дава и мисията на ЕС „100 климатично неутрални и интелигентни града“, в която участващите общини се ангажират с по-амбициозни цели и получават подкрепа да ги постигнат.

ПУГМ няма да преобрази града за един ден, но той дава посока и свързва иначе разпокъсаните усилия в обща визия. Темата е част от по-широк разговор за това как разпределяме градското пространство — вижте и материалите ни за велосипедната инфраструктура в градовете и за зоните с ниски емисии и какво означават за шофьорите.

Нормативна рамка и източници: Насоки на Европейската комисия за планове за устойчива градска мобилност (ПУГМ); Стратегия на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789); мисия на ЕС „100 климатично неутрални и интелигентни града“; Регламент (ЕС) 2023/1804 (AFIR).