Разделно събиране на биоотпадъци: задължението и как работи

Биоотпадъците — хранителните остатъци от домакинствата, зелените отпадъци от паркове и градини, утайките от хранителната промишленост — са най-обемната съставна част на битовия отпадък в България. Когато попаднат на депо, те се разлагат без достъп на кислород и отделят метан, един от парниковите газове с висок потенциал за нагряване. Затова европейското законодателство въведе задължение за разделно събиране на биоотпадъците при източника, в сила от края на 2023 г. Какво означава това на практика за общините и за домакинствата и как функционира системата — обясняваме по-долу.

Откъде идва задължението

Изискването за разделно събиране на биоотпадъци произтича от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, изменена с Директива (ЕС) 2018/851. С изменението се установи, че държавите членки трябва да осигурят биоотпадъците или да се събират разделно при източника, или да се рециклират на място (например чрез домашно компостиране). Целта е тези потоци да не се смесват с останалия битов отпадък, а да се насочват към компостиране или анаеробно разграждане.

В българското законодателство задължението е пренесено чрез Закона за управление на отпадъците и подзаконовата уредба, в частност Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците. Разделното събиране се вписва и в по-широката логика на Плана за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98), който поставя връщането на ресурсите в обращение като приоритет.

Какво се променя за общините

Отговорността за организацията на системата на терен е на общините. На практика тя включва няколко елемента:

• осигуряване на отделни съдове за биоотпадъци — често обозначаваните като „кафяви контейнери“ — или равностойни решения за събиране;
• график и логистика за извозване на отделния поток към съоръжение за третиране;
• изграждане или достъп до инсталации за компостиране и анаеробно разграждане;
• информационни кампании към домакинствата, тъй като чистотата на потока зависи изцяло от правилното разделяне у дома.

Качеството на крайния компост и ефективността на цялата верига зависят пряко от това колко „чист“ е събраният биоотпадък. Примеси като пластмаса или стъкло обезценяват продукта, затова комуникацията с гражданите е не по-малко важна от инфраструктурата.

Как се оползотворяват биоотпадъците

След като бъдат събрани разделно, биоотпадъците поемат основно по два пътя. Първият е компостирането — аеробен процес, при който органичната материя се разгражда до компост, използваем като подобрител на почвата. Вторият е анаеробното разграждане, при което в затворена среда без кислород се получава биогаз за енергия и остатъчен материал (дигестат), който също може да се прилага в земеделието. И двата подхода връщат хранителните вещества обратно в почвата, вместо да ги губят на депо.

Не всичко обаче трябва да напуска дома. Според докладите на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) предотвратяването на отпадъци и третирането им възможно най-близо до източника носят най-голяма екологична полза. Домашното компостиране на хранителни и градински остатъци е най-краткият път на органиката обратно към природата.

Ролята на домакинствата

Системата работи само ако започне в кухнята. Практическите стъпки за домакинството са прости: отделяне на хранителните остатъци в обозначен съд, недопускане на примеси от опаковки, изхвърляне в кафявия контейнер по графика на общината — или, където е възможно, компостиране на двора. Колкото по-дисциплинирано се разделя при източника, толкова по-качествен е крайният компост и толкова по-малко органика отива на депо.

За практическите страни на темата вижте нашите материали за компостирането у дома, за мащаба на хранителните отпадъци в България и за това как работи рециклирането в страната.

Нормативна рамка и източници: Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, изменена с Директива (ЕС) 2018/851 (задължение за разделно събиране на биоотпадъците); Закон за управление на отпадъците; Наредба за разделно събиране на биоотпадъците; План за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98); доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).