Разширена отговорност на производителя (РЕП): какво се променя?

Разширената отговорност на производителя (РЕП) е един от ключовите механизми, чрез които европейската политика по отпадъците прехвърля разходите за събиране, оползотворяване и рециклиране от общините и данъкоплатците към тези, които пускат продуктите на пазара. Принципът звучи просто, но прилагането му в България поставя редица практически въпроси за бизнеса, който произвежда или внася опаковани стоки, електроника, батерии, гуми и масла. В тази публикация обясняваме какво стои зад РЕП, как работи моделът у нас и накъде вървят промените.

Какво означава РЕП и кой плаща

Идеята на РЕП е, че отговорността на производителя за един продукт не приключва в момента на продажбата, а обхваща и фазата, когато продуктът се превърне в отпадък. С други думи, „замърсителят плаща“ се измества към началото на веригата — към дизайна и пускането на пазара.

• производителите и вносителите поемат финансовата, а често и организационната отговорност за разделното събиране и третиране;
• стимулира се по-добрият екодизайн — продукти, които се рециклират по-лесно;
• намалява се натискът върху общинските системи и депата.

Как функционира моделът в България

На практика повечето задължени лица не изграждат собствена система, а прехвърлят задълженията си към организации по оползотворяване — колективни структури, които срещу възнаграждение организират събирането и оползотворяването на съответния поток отпадъци от името на своите членове.

• задължените лица сключват договор с организация по оползотворяване или избират индивидуално изпълнение;
• организациите изграждат и поддържат системи за разделно събиране и отчитат постигнатите цели;
• лицата, които не участват в колективна система, дължат продуктова такса към държавата.

Редът, начинът и контролът върху изпълнението на тези задължения се определят чрез специални наредби, които конкретизират общата рамка на закона за всеки отделен продуктов поток.

Какво се променя и къде са критиките

През последните години акцентът се измества от обикновено „събиране на тонажи“ към реално качество на рециклирането и прозрачност на финансовите потоци. Натрупаха се и въпроси, които често се поставят от бизнеса и от природозащитните организации.

• доколко таксите към организациите отразяват реалните разходи за третиране и стимулират екодизайна;
• как се гарантира проследимост и достоверна отчетност на събраните и оползотворени количества;
• дали изискванията се прилагат еднакво към всички участници, включително при онлайн търговията и трансграничните доставки.

Очаква се РЕП да обхване постепенно и нови продуктови групи, а изискванията към опаковките да станат по-строги в посока повторна употреба и намаляване на материала още при проектирането.

Какво да направи бизнесът сега

За компаниите, които пускат опаковани стоки или продукти под режим РЕП, ключово е да преразгледат своя статут на задължено лице и да проверят дали участието им в колективна система е документирано коректно.

• прегледайте договорите с организацията по оползотворяване и обхвата на отчетените продукти;
• въведете надеждно вътрешно отчитане на количествата, пуснати на пазара;
• заложете критерии за рециклируемост още във фазата на разработка на продукта и опаковката.

За контекст вижте и свързаните ни материали за разделното събиране на опаковки, кръговата икономика в България и отговорността по веригата на доставки.

Нормативна рамка и източници: Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (принцип за разширена отговорност на производителя); Закон за управление на отпадъците; наредби за реда и начина за изпълнение на задълженията за РЕП.