Въглеродните пазари: как се търгуват емисии

Въглеродните пазари са един от основните инструменти, с които Европейският съюз се опитва да намали емисиите на парникови газове и да насочи икономиката към климатична неутралност. Зад привидно абстрактното понятие „търговия с емисии“ стои конкретен механизъм, който поставя цена на замърсяването и създава финансов стимул предприятията да го ограничат. Но как точно се търгуват емисиите, защо изобщо съществува подобен пазар и какви предизвикателства носи неговото разширяване?

Как работи Схемата за търговия с емисии (СТЕ)

Сърцето на европейския въглероден пазар е Схемата за търговия с емисии (СТЕ, на английски ETS), въведена с Директива 2003/87/ЕО. Тя действа по принципа „ограничение и търговия“ (cap and trade): ЕС определя общ таван на допустимите емисии и го превръща в квоти, всяка от които съответства на определено количество въглероден диоксид. Предприятията в обхвата на схемата — енергетика, тежка промишленост, авиация — трябва да притежават квоти, покриващи техните емисии. Който замърсява по-малко, може да продаде излишните си квоти; който надхвърля лимита, трябва да купи допълнителни.

Таванът намалява постепенно всяка година, което свива предлагането на квоти и оказва натиск нагоре върху цената. Така пазарът сам определя къде намаляването на емисиите е най-евтино и насочва инвестициите натам. Цената на квотите не е фиксирана, а се формира от търсенето и предлагането на специализирани борси.

За какво служи въглеродният пазар

Идеята е проста по замисъл: замърсяването престава да бъде безплатно. Когато изхвърлянето на въглероден диоксид има цена, предприятията получават икономически мотив да модернизират производството, да преминат към по-чисти технологии и да повишат енергийната ефективност. Приходите от продажбата на квоти на търг постъпват в държавните бюджети и често се насочват към проекти за декарбонизация и подкрепа на прехода.

Въглеродният пазар е и регулаторен сигнал — той прави дългосрочните разходи на „мръсните“ технологии видими и предвидими, което улеснява планирането на инвестиции в нисковъглеродни алтернативи.

Разширяването: ETS2 и механизмът CBAM

В рамките на пакета „Подготвени за 55“ (Fit for 55) ЕС разширява обхвата на въглеродното ценообразуване. Създава се втора, отделна схема — ETS2 — която ще покрива емисиите от горивата за сградно отопление и автомобилен транспорт. Това разширяване има за цел да обхване сектори, които досега оставаха извън пазарния механизъм.

Паралелно с това Регламент (ЕС) 2023/956 въвежда Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Той цели да предотврати т.нар. „изтичане на въглерод“ — преместването на производство в държави с по-слаби климатични правила — като поставя въглеродна цена и върху определени вносни стоки. Така европейските производители и вносителите се изправят пред съпоставими изисквания.

Предизвикателствата пред пазарния модел

Въглеродните пазари не са лишени от напрежения. Колебанията в цената на квотите създават несигурност за бизнеса, а тежестта на въглеродното ценообразуване може да се прехвърли върху домакинствата, особено при отоплението и транспорта. Затова ЕС обвързва разширяването със социални предпазни мерки. Остават и въпроси за административната сложност, за справедливото разпределение на квотите и за съвместимостта на CBAM с международните търговски правила. Балансът между климатичната амбиция и икономическата поносимост е същинското изпитание пред този модел.

Темата за въглеродните пазари е тясно свързана с прилагането на CBAM — вижте въглеродния данък по границите — както и с по-широката картина на прехода, разгледана в материала за Зелената сделка, бизнеса и хората.

Нормативна рамка и източници: Директива 2003/87/ЕО за схемата за търговия с емисии (СТЕ); Регламент (ЕС) 2023/956 (CBAM); пакет „Подготвени за 55“ (Fit for 55); доклади на Европейската комисия.