Транспортът е сред най-трудните за декарбонизация сектори — и в него един герой често остава пренебрегнат: влакът. Той е най-чистият моторизиран транспорт, а Европа залага на неговото завръщане, включително на нощните влакове.
- Железницата е транспортът с най-ниски емисии на пътник-километър (ЕАОС).
- Влаковете са едва около 0,3% от преките транспортни емисии на ЕС, докато пътищата са над 73%.
- ЕС цели да удвои високоскоростния железопътен трафик до 2030 г.
- Планът на ЕК предвижда София–Атина за около 6 часа до 2035 г.
Защо влакът е най-чист
Числата са категорични. Според Европейската агенция по околна среда железницата и водният транспорт имат най-ниските емисии на километър и на превозена единица, докато авиацията и автомобилите отделят значително повече. Транспортът формира около 28,9% от емисиите на парникови газове в ЕС (2022 г.), но пътният транспорт е отговорен за около 73% от тях — а железницата само за около 0,3% от преките транспортни емисии. При това влакът стана още по-ефективен: преките му емисии паднаха с 68% между 1990 и 2019 г., въпреки че пътническата дейност нарасна.
Целите на ЕС
Европа залага сериозно на релсите. Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност цели да удвои високоскоростния железопътен трафик до 2030 г. и да го утрои до 2050 г., както и да увеличи железопътния товарен транспорт с 50% до 2030 г. Преработеният Регламент за TEN-T (ЕС) 2024/1679 изгражда мрежата на три етапа (2030, 2040, 2050 г.) с минимална скорост 160 km/h за пътнически линии и условия за товарни влакове от 740 метра.
Завръщането на нощните влакове
Символ на промяната са нощните влакове. През 2023 г. ЕС избра 10 пилотни трансгранични железопътни услуги, за да премахне бариерите — сред тях нови нощни линии като European Sleeper (Амстердам–Барселона). А през ноември 2025 г. Комисията представи план за високоскоростна мрежа до 2040 г. с конкретни по-бързи връзки. 2021 г. пък беше обявена за Европейска година на железопътния транспорт.
Какво означава за България
За България има съвсем конкретна перспектива: планът на ЕК предвижда връзката София–Атина за около 6 часа до 2035 г. Модерната железница е шанс страната да свърже градовете си по-бързо и по-чисто — и да намали зависимостта от автомобила. Вижте и как колоезденето допълва устойчивата мобилност.
Свързани теми: колоезденето като транспорт, мобилността в числа и рубриката Мобилност.
Нормативна рамка и източници: ЕАОС — „Rail and waterborne — best for low-carbon transport“ и устойчивост на мобилността (климат); Европейска комисия — Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, 10 пилотни трансгранични линии и план за високоскоростна железница (2025 г.); Регламент (ЕС) 2024/1679 за TEN-T (резюме).
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
