На 19 октомври 2026 г. Белгия стана втората държава членка на ЕС, която приключи структуриран двустранен диалог с Европейската комисия по новата Европейска стратегия за водна устойчивост — две седмици след Германия, която подписа подобна съвместна декларация на 5 октомври 2026 г. в Берлин. България към момента няма публично обявена дата за своя диалог с Брюксел.
Процесът е част от прилагането на стратегията, която Комисията прие през лятото на 2025 г. и която вече навлиза в най-конкретната си фаза — договаряне поотделно с всяка държава членка на това какви реформи и инвестиции са необходими, за да се затвори огромният инвестиционен дефицит във водния сектор на Съюза.
Какво е Европейската стратегия за водна устойчивост?
На 4 юни 2025 г. Европейската комисия прие Съобщение COM(2025) 280 final — „Европейска стратегия за водна устойчивост“ (European Water Resilience Strategy). Документът поставя три стратегически цели: (а) възстановяване и опазване на водния цикъл; (б) изграждане на „водно-интелигентна икономика“ (water-smart economy), в която водата се използва по-ефективно в промишлеността, земеделието и бита; и (в) гарантиране на достъп до чиста и достъпна вода и канализация за всички граждани на ЕС (COM(2025) 280 final).
Поводът за тревога личи ясно от самите данни на Комисията. Според прессъобщение IP/25/1404 от същата дата само 37% от повърхностните водни тела в ЕС са в „добро“ екологично състояние, а само 29% — в „добро“ химично състояние (Европейска комисия, IP/25/1404). Еврокомисарят по околна среда и водна устойчивост Jessika Roswall е цитирана в същото съобщение с констатацията, че „вече днес 30% от земите на Европа са изложени на воден стрес всяка година“ („Already today 30% of Europe’s land faces water scarcity every year“).
Финансовата дупка зад тези цифри е конкретна. Според раздел 3.2 („Finance, investments and infrastructure“) на COM(2025) 280 final, сегашният обем на годишните капиталови инвестиции във водния сектор на ЕС — от бюджета на Съюза, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и националните бюджети — възлиза на около 55 млрд € (по цени от 2022 г.).
За да се приложи изцяло вече съществуващото водно законодателство на ЕС, е необходим допълнителен годишен инвестиционен ресурс от около 23 млрд €, или приблизително 0,1% от БВП на Съюза (COM(2025) 280 final). Именно този дефицит е причината стратегията да не остане само политическа декларация, а да премине в двустранни разговори с всяка държава членка за ясни ангажименти.
Темата не е абстрактна за България — загубите на вода по остарялата водопреносна мрежа у нас са един от най-ясните примери за това къде инвестиционният дефицит реално „изтича“. Писали сме подробно къде изтича водата по мрежата в България и защо този проблем е пряко свързан с целите на европейската стратегия.

Диалозите с държавите членки — Германия, Белгия и къде е България
Структурираните двустранни диалози между Европейската комисия и отделните държави членки по стратегията стартираха през ноември 2025 г. (Европейска комисия, съвместна декларация с Германия, 5.10.2026). Логиката е проста: вместо еднакъв за всички план, Комисията договаря с всяка държава конкретни реформи, инвестиционни приоритети и срокове, съобразени с нейното водно състояние.
Германия — първата приключила държава
Германия е първата държава членка, която приключи структурирания диалог с Комисията — съвместна декларация, подписана на 5 октомври 2026 г. в Берлин от комисар Jessika Roswall и германския федерален министър на околната среда Carsten Schneider.
Белгия — втората, с конкретен проект за 300 млн €
Белгия е втората държава, приключила диалога — съвместна декларация, подписана на 19 октомври 2026 г. в Льовен. Белгийският случай е нагледен пример за това какво точно означава „прилагане“ на стратегията на практика: Валонският регион ще използва заем от Европейската инвестиционна банка от 300 млн €, отпуснат още през 2025 г., за възстановяване на поречието на река Vesdre — тежко засегнато от разрушителните наводнения през 2021 г. (Европейска комисия, съвместна декларация с Белгия, 19.10.2026).
България — все още без дата
Към 27 октомври 2026 г. България няма публично обявена дата за структуриран диалог с Европейската комисия по тази стратегия. Това не бива да се тълкува нито като негативен, нито като положителен сигнал сам по себе си — просто процесът все още не е стартирал публично за страната ни.
Важното е какво се случва междувременно: докато чакаме ред, инвестиционният дефицит, с който стратегията се опитва да се справи на европейско ниво, си остава напълно реален и у нас — от загубите по мрежата до нуждата от по-ефективно управление на наличните водни ресурси, включително чрез повторната употреба на водата като ресурс срещу засушаването.
Нови инструменти: Платформа, Водна академия и инвестиционен ускорител
Паралелно с двустранните диалози Комисията изгражда и постоянна инфраструктура за подкрепа на прилагането на стратегията. На 21 септември 2026 г. ЕК стартира Платформата на заинтересованите страни за водна устойчивост и Европейската водна академия, а също и инструмента за инвестиционно ускоряване Water Resilience Investment Accelerator, който вече подпомага 20 пилотни проекта в различни държави членки (Европейска комисия, 21.09.2026).
Тези инструменти са значими за България най-малкото по една причина — те създават канал, през който практически решения в земеделието, индустрията и ВиК сектора могат да получат европейско финансиране и техническа подкрепа дори преди националния двустранен диалог да бъде насрочен. Пример за решение, което вече е доказано ефективно в земеделския сектор и би могло да се впише в логиката на „водно-интелигентната икономика“ е капковото напояване като начин за пестене на вода в земеделието.
Практичен извод за България
Фактите очертават ясна картина: Германия и Белгия вече имат подписани съвместни декларации с Брюксел, с осезаеми финансови и инфраструктурни ангажименти (в белгийския случай — 300 млн € заем от ЕИБ за едно поречие). България все още чака — без обявена дата, но и без основание за спекулации кога точно ще дойде нашият ред.
Практически това означава две неща за институциите, общините и бизнеса у нас. Първо, готовността има значение: държавите, които влизат в диалога с ясна диагноза на собствените си проблеми (загуби по мрежата, качество на водните тела, капацитет за пречистване), вероятно постигат по-конкретни и по-бързо изпълними декларации — по модела на белгийския проект за Vesdre.
Второ, достъпът до новите инструменти — Платформата, Водната академия и инвестиционния ускорител с неговите 20 пилотни проекта — не чака стартирането на двустранния диалог. Българските общини, компании и научни институции могат да се включат отсега, вместо да изчакват официалната дата на диалога с ЕК.
Ако темата за водната сигурност на България ви интересува — от язовирния резерв до реформата на ВиК мрежата и европейското финансиране на водния сектор — ще намерите в рубриката „Вода“ всички новини за водната сигурност на България.
Извори
- Европейска комисия — COM(2025) 280 final, „Европейска стратегия за водна устойчивост“, 4.06.2025 г.
- Европейска комисия — прессъобщение IP/25/1404, 4.06.2025 г.
- Европейска комисия — съвместна декларация на ЕК и Германия, 5.10.2026 г.
- Европейска комисия — съвместна декларация на ЕК и Белгия, 19.10.2026 г.
- Европейска комисия — старт на Платформата на заинтересованите страни за водна устойчивост и Европейската водна академия, 21.09.2026 г.
Колко планети са нужни за Вашия начин на живот? Оценете екологичния си отпечатък.
Калкулатор за екологичен отпечатък →



