Земеделие и засушаване: какво предлагат ОСП и новият мониторинг на почвите

Засушаването вече не е извънредно събитие, а постоянен фактор за българското земеделие. Все по-сухите сезони изтощават почвите, намаляват добивите и поставят под въпрос доходите на стопаните. В отговор Европейският съюз и националните политики залагат едновременно на два инструмента: финансови стимули през Общата селскостопанска политика (ОСП) и систематичен мониторинг на състоянието на почвите. Целта е ясна — земеделието да се адаптира към климата, вместо да го търпи.

ОСП: екосхеми и условия за добро земеделско състояние

Настоящата Обща селскостопанска политика обвързва значителна част от подпомагането с грижата за почвата и водата. Чрез стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС/BCAE) стопаните се ангажират с минимална почвена покривка, ограничаване на ерозията и опазване на органичното вещество. Над тях стоят екосхемите — доброволни практики, които се възнаграждават допълнително.

Стратегическият план по ОСП на България за периода 2023–2027 г. пренася тази логика на национално ниво, като насочва плащания към практики, които задържат влагата и пазят структурата на почвата. Сред подкрепяните подходи са:

• поддържане на почвена покривка и междинни култури през уязвимите периоди;
• сеитбообращение и диверсификация на културите за по-устойчиви агроекосистеми;
• намалена или нулева обработка на почвата, която ограничава изпарението и ерозията;
• по-ефективно напояване, съобразено с реалните нужди на културите.

Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. и новият мониторинг

Здравето на почвата дълго оставаше извън обхвата на задължителното европейско измерване — за разлика от водата и въздуха. Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. промени тази рамка, поставяйки за цел почвите в Съюза да бъдат в добро състояние и въвеждайки систематичен мониторинг на тяхното здраве. Идеята е решенията да се вземат въз основа на данни — за органичен въглерод, ерозия, уплътняване и засоляване — а не на интуиция.

За българските стопани това означава постепенно изграждане на по-ясна картина къде почвите са най-застрашени от деградация и засушаване, и съответно къде адаптационните мерки са най-спешни. Стратегията се вписва и в по-широката Стратегия „От фермата до трапезата“ (COM/2020/381), която свързва устойчивото производство със здравето на хранителните системи.

Агрономия срещу сушата: практики, които работят

Политиките създават стимули, но адаптацията се случва на полето. Докладите на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и на ФАО последователно подчертават, че здравата, богата на органично вещество почва задържа повече вода и е по-устойчива на екстремни условия. На практика това означава по-малко загуби в сухи години.

• Постоянна покривка — растителните остатъци и междинните култури намаляват изпарението и пазят почвата от прегряване;
• Сеитбообращение — редуването на култури възстановява хранителните вещества и прекъсва цикъла на вредителите;
• Ефективно напояване — капково напояване и управление по реалните нужди пестят вода без загуба на добив;
• Биологично производство — рамката на Регламент (ЕС) 2018/848 насърчава практики, които поддържат живота и плодородието на почвата.

Какво следва за България

Адаптацията изисква да се съчетаят трите нива — европейска рамка, национален план и агрономическа практика. ОСП дава финансовия лост, стратегията за почвите — данните и посоката, а стопаните — конкретните решения. Предизвикателството е достъпът до знание и съвети да достигне и до малките стопанства, които често са най-уязвими към сушата. Без здрава почва няма устойчиво земеделие, а без устойчиво земеделие — няма сигурни хранителни системи.

Прочетете още по темата: устойчиво земеделие в България, ерозия на почвите и устойчиво управление и ролята на хранителните системи в зеления преход.

Нормативна рамка и източници: Обща селскостопанска политика (ОСП/CAP) на ЕС; Стратегически план по ОСП на България 2023–2027 г.; Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г.; Стратегия „От фермата до трапезата“ (COM/2020/381); Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство; доклади на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).