Енергийни общности: как гражданите произвеждат собствена енергия

Енергийните общности са сред най-обещаващите инструменти на прехода към чиста и децентрализирана енергетика. Те дават възможност на обикновените хора, малкия бизнес и местните власти да станат не просто потребители, а активни производители на енергия. Вместо да зависят изцяло от големите доставчици, гражданите се обединяват, за да произвеждат, споделят и съхраняват собствена електроенергия от възобновяеми източници. Тази идея, заложена в европейското законодателство, постепенно намира почва и в България.

Какво представлява енергийната общност

В европейската правна рамка съществуват два сходни, но различни модела. От една страна са общностите за възобновяема енергия, въведени с Директива (ЕС) 2018/2001, които стъпват на местно участие и производство от възобновяеми източници. От друга – гражданските енергийни общности по Директива (ЕС) 2019/944 за общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, които могат да обхващат по-широк кръг дейности на пазара на електроенергия.

Общото между двата модела е, че участието е доброволно и отворено, а основната цел не е печалбата, а ползата за членовете и местната общност:

• граждани, домакинства и съседи, които искат по-достъпна и предвидима енергия;
• малки и средни предприятия, търсещи устойчивост и независимост;
• общини и местни власти, които виждат в общностите инструмент за развитие.

Как хората произвеждат и споделят енергия

На практика енергийната общност може да изгражда покривни фотоволтаични инсталации, вятърни съоръжения или съоръжения за съхранение, които се ползват колективно. Произведената енергия може да захранва домовете и сградите на членовете, да се споделя помежду им или да се продава на пазара, когато има излишък.

Подходът носи няколко осезаеми предимства:

• по-добър контрол върху сметките за енергия и защита от резки ценови колебания;
• задържане на стойността от произведената енергия в рамките на местната общност;
• ускоряване на местния енергиен преход чрез споделени инвестиции;
• по-широко обществено приемане на възобновяемите технологии.

Правната рамка в България

Европейските директиви задават посоката, но реалното им прилагане зависи от националното законодателство. У нас то се изгражда преди всичко чрез Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, които очертават условията, при които граждани и общини могат да участват в производството и споделянето на енергия. Постепенното привеждане на тези закони в съответствие с европейските модели е ключово за развитието на сектора.

Препятствия пред развитието

Въпреки нарастващия интерес, енергийните общности у нас се сблъскват с редица трудности:

• административни и регулаторни процедури, които остават сложни за гражданите;
• липса на достатъчно яснота и натрупан опит при учредяването и управлението на общности;
• предизвикателства при достъпа до финансиране и присъединяване към мрежата;
• нужда от повече информация и подкрепа за местните инициативи.

Преодоляването на тези пречки изисква не само добра нормативна рамка, но и практическа подкрепа, която да превърне правните възможности в действащи проекти на терен.

Енергийните общности са естествено продължение на индивидуалните усилия за собствено производство на енергия. Те надграждат логиката на домашните соларни решения – вижте повече за фотоволтаиците за дома – и могат да включат и по-мащабни източници като вятърната енергия и нейния потенциал в България. Така отделните граждани се превръщат в споделена сила за енергийния преход.

Нормативна рамка и източници: Директива (ЕС) 2018/2001 (общности за възобновяема енергия); Директива (ЕС) 2019/944 за общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (граждански енергийни общности); Закон за енергията от възобновяеми източници; Закон за енергетиката.