REPowerEU под лупа: ЕС бие аларма, България изостава

Европейската сметна палата публикува на 9 септември 2026 г. Специален доклад 21/2026, който установява, че от близо 300 млрд. евро, мобилизирани по REPowerEU — плана на ЕС за прекратяване на зависимостта от руски енергоносители — държавите членки реално са договорили само 54,3 млрд. евро, или 18%, към април 2026 г. България се включи в тази инициатива със сериозно закъснение: докато основният Национален план за възстановяване и устойчивост на България беше одобрен от Съвета на ЕС още през май 2022 г., българската REPowerEU глава получи зелена светлина чак на 2 юли 2025 г. — три години по-късно.

Какво точно установи Европейската сметна палата?

Докладът на одиторите, озаглавен „Implementation of the REPowerEU plan needs a boost“ (пълен текст на ЕСП), е категоричен: усвояването на средствата изостава сериозно от амбициите, заложени в плана. REPowerEU беше представен от Европейската комисия през май 2022 г. като отговор на войната в Украйна — с цел ЕС да се освободи от руския газ, петрол и въглища и да ускори разгръщането на възобновяема енергия. Три години и половина по-късно одиторите констатират, че под една пета от заделения финансов ресурс реално е достигнала до конкретни договорени проекти.

Изданията Euronews и PV-Tech потвърждават тези данни от доклада и добавят важен нюанс за физическия ефект на плана върху ВЕИ мощностите: REPowerEU си поставя за цел 103 GW допълнителен капацитет от възобновяеми източници. Наистина, ЕС като цяло е добавил над 200 GW слънчева и ветрова мощност между 2022 и 2024 г. — но одиторите подчертават, че конкретният принос на мерките по REPowerEU към този ръст е „незначителен“ (negligible). С други думи: ВЕИ преходът в Европа продължава, но най-вече благодарение на пазарни сили и други механизми, а не заради самия REPowerEU.

Ключови числа от доклада на одиторите

Единственото недвусмислено положително постижение, което одиторите не поставят под въпрос, е спадът на зависимостта от руски газ: вносът е паднал от 152 млрд. куб. м (45% от доставките за ЕС) през 2021 г. до 36 млрд. куб. м (12%) през 2025 г. Това обаче се дължи на комбинация от фактори — диверсификация на доставчиците, LNG терминали, пестене на енергия — а не единствено на REPowerEU финансирането.

Защо усвояването на средствата върви толкова бавно?

Към момента на доклада всички 27 държави членки вече имат одобрена REPowerEU глава в своя национален план за възстановяване — но „одобрена глава“ не означава „усвоени пари“. Между правното одобрение на главата и реалното договаряне на конкретни проекти с изпълнители минава допълнителен административен и инвестиционен цикъл: тръжни процедури, избор на бенефициенти, подписване на договори. Одиторите на ЕС предупреждават, че точно на този етап планът се „закучва“ — държавите членки трупат забавяне, а крайният срок за усвояване на RRF ресурса (края на 2026 г.) наближава бързо.

Къде се вписва България в тази картина?

България е показателен пример за двойното забавяне, което описва докладът — изоставане на ниво ЕС и допълнително изоставане на национално ниво спрямо останалите държави членки. Оригиналният български Национален план за възстановяване и устойчивост беше одобрен от Съвета на ЕС на 4 май 2022 г. — без REPowerEU глава. Едва след ревизия на плана Европейската комисия одобри на 2 юли 2025 г. актуализирания ПВУ с обща стойност 6,174 млрд. евро под формата на грантове, вече включващ и REPowerEU компонента (прессъобщение на Министерски съвет; страница на ЕК за българския план).

Това означава, че България е чакала над три години след старта на самия план, за да получи достъп до своята част от REPowerEU ресурса — и го е направила едва след като практически всички останали държави членки вече разполагаха с одобрена глава. С одобрението от юли 2025 г. страната получи достъп до допълнителен ресурс от 479 млн. евро, насочен конкретно към борба с енергийната бедност, либерализация на електроенергийния пазар и ускоряване на разгръщането и съхранението на възобновяема енергия.

Какво означава това за българските сметки за ток и сигурността на доставките?

За обикновения потребител и за бизнеса в България съчетанието на двете забавяния — европейско и национално — има конкретна цена. Средствата за борба с енергийната бедност и за съхранение на ВЕИ енергия, обещани чрез REPowerEU главата, все още предстои да бъдат реално договорени и изплатени — а докладът на Сметната палата показва, че точно този преход от „одобрено“ към „усвоено“ е най-слабото място на инициативата в целия ЕС. С други думи: одобрението от юли 2025 г. отваря вратата към финансирането, но не гарантира автоматично скоростта, с която то ще стигне до реални проекти — какво точно ще бъде темпото на усвояване в България към момента не е публично уточнено и не трябва да се приема за даденост.

Добрата новина е, че страната вече показва реален напредък във ВЕИ сектора извън пряката рамка на REPowerEU — както показахме, когато България стигна 47,5% дял на ВЕИ в електроенергията през второ тримесечие на 2026 г. Либерализацията на електроенергийния пазар и разгръщането на съхранение на енергия, финансирани чрез новите 479 млн. евро, би трябвало да подпомогнат точно тази тенденция — при условие че договарянето на проектите тръгне по-бързо от общоевропейския темп, описан от одиторите.

За читатели, бизнеси и общини, които искат да следят накъде точно отиват тези средства и кои процедури вече са отворени, препоръчваме нашия наръчник как да следим европейските пари за зелен преход в България — особено сега, когато одитът на ЕС показва, че самото наблюдение на усвояването е станало ключов въпрос на европейско ниво.

Следи рубриката Европейско финансиране за всеки следващ одит и всяка следваща фаза на зеления преход, който засяга и българския джоб.

Извори

• Европейска сметна палата — Специален доклад 21/2026: пълният текст на одита „Implementation of the REPowerEU plan needs a boost“, публикуван на 9 септември 2026 г.
• Euronews (9 септември 2026): отразяване на доклада, с данни за дела на усвоените средства и спада на руския газ в ЕС.
• PV-Tech: анализ на доклада с фокус върху ВЕИ целите на REPowerEU (103 GW) и реалния им принос.
• Европейска комисия — „REPowerEU 4 years on“: официални данни за общия размер на RRF (577 млрд. евро) и дела за енергийни мерки (153,8 млрд. евро).
• Министерски съвет на България: официално прессъобщение за одобрението на ревизирания ПВУ и REPowerEU главата на 2 юли 2025 г.
• Европейска комисия — страница на българския ПВУ: официални данни за стойността и структурата на плана.