Отоплението на дърва и въглища: основният източник на мръсен въздух

През зимните месеци небето над много български градове придобива характерен сивкав оттенък, а въздухът — остра, миризлива тежест. Зад този образ често стои не транспортът или индустрията, а нещо много по-делнично: печки и котли на дърва и въглища, които горят в хиляди домакинства едновременно. Битовото отопление с твърдо гориво се очертава като водещ източник на замърсяване на атмосферния въздух у нас през студеното полугодие, особено в населените места без газификация и централно топлоснабдяване.

Защо отоплението на дърва и въглища замърсява толкова

Изгарянето на дървесина и въглища в стари, нискоефективни печки протича при ниски температури и недостиг на кислород. Резултатът е непълно горене, при което се отделят фини прахови частици, сажди и редица вредни газове. За разлика от високите комини на промишлеността, тези емисии излизат ниско — на нивото на жилищните квартали, точно там, където хората дишат.

Положението се утежнява и от метеорологията. През зимата честите температурни инверсии задържат студения, замърсен въздух близо до земята и не позволяват разсейването му. Така в тихи, мразовити вечери концентрациите на вредни вещества се натрупват и достигат нездравословни нива.

Кои фактори задълбочават проблема

• Масово използване на остарели печки и камини с ниска ефективност на горене;
• Изгаряне на влажна или некачествена дървесина, а понякога и на неподходящи материали;
• Липса на алтернативи за отопление в части от градовете и в по-малките населени места;
• Енергийната бедност, която принуждава домакинствата да търсят най-евтиното гориво, а не най-чистото.

Какво предвижда нормативната рамка

На европейско ниво качеството на въздуха се регулира чрез Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух, която задава целите за чист въздух и задължава държавите да следят и ограничават замърсяването. У нас тези изисквания се пренасят чрез Закона за чистотата на атмосферния въздух, който дава и правомощия на общините да въвеждат местни мерки, включително ограничения върху горивата.

Важна стъпка е и Регламент (ЕС) 2015/1189 за екопроектиране на котли на твърдо гориво. Той определя минимални изисквания за ефективност и емисии на новите уреди, така че на пазара постепенно да остават само по-чисти технологии. Старите печки обаче не изчезват от само себе си — тяхната подмяна изисква целенасочена политика и финансова подкрепа.

Решенията: подмяна, екодизайн и подкрепа

Най-прекият път към по-чист зимен въздух минава през подмяната на отоплителните уреди. Замяната на старите печки с по-ефективни решения — отговарящи на изискванията за екопроектиране, на пелети, термопомпи или присъединяване към топлофикация и газоразпределение — намалява чувствително количеството отделян фин прах.

Тъй като това е инвестиция, която не всяко домакинство може да си позволи, ключова роля имат програмите за подмяна на отоплителни уреди, финансирани включително по програма „Околна среда“. Чрез тях семействата могат да получат подкрепа да преминат към по-чисти източници на топлина, без да поемат сами целия разход. Ефектът обаче зависи от обхвата на тези мерки и от това колко бързо достигат до кварталите, където проблемът е най-остър.

Чистият зимен въздух не е въпрос само на индивидуален избор, а на комбинация от технологии, регулации и солидарна подкрепа. Повече по темата четете в материалите ни за качеството на въздуха в София, Пловдив и Варна и за това как фините прахови частици вредят на здравето.

Нормативна рамка и източници: Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух; Регламент (ЕС) 2015/1189 за екопроектиране на котли на твърдо гориво; Закон за чистотата на атмосферния въздух; програми за подмяна на отоплителни уреди (програма „Околна среда“).