България и Законът за природата: до 1 септември трябва да има национален план

Четиридесет дни отделят България от ключов европейски дедлайн. До 1 септември 2026 г. всяка от 27-те държави – членки на ЕС е задължена да представи пред Европейската комисия проект на Национален план за възстановяване (НПВ). Задължението произтича от Регламент (ЕС) 2024/1991 — известен като Закон за природата — и е директно приложимо, без да изисква отделна национална транспозиция.

Законът, влязъл в сила преди почти две години

Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата беше приет на 24 юни 2024 г. и влезе в сила на 18 август 2024 г. Той е първият голям закон, който задължава държавите членки не само да опазват, а активно да възстановяват увредените екосистеми. Причината е красноречива: над 80% от оценките на природозащитното състояние на европейските типове местообитания показват лошо или много лошо положение, според данните на Европейската комисия.

Амбицията на закона е исторически безпрецедентна: до 2030 г. — мерки за възстановяване върху поне 20% от сушата и 20% от морето на ЕС. До 2050 г. — всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване.

Конкретни цели по типове екосистеми

Регламентът не се ограничава до общи формулировки. Той залага правнообвързващи цели за всеки тип екосистема:

Природни местообитания (Натура 2000)

За типовете местообитания, защитени по Директивата за местообитанията — горски, крайбрежни, тревни, скални и блатни — целта е поне 30% да са в добро природозащитно състояние до 2030 г., 60% до 2040 г. и 90% до 2050 г. (чл. 4 от регламента).

Земеделски земи и торфища

Торфищата под земеделско използване подлежат на задължително възстановяване: поне 30% до 2030 г., 40% до 2040 г. и 50% до 2050 г. — с изискване поне една четвърт от тях да бъдат повторно заблатени до 2030 г. Макар задължението да е колективно (на ниво държава, не на отделния земеделец), то налага сериозна национална координация и планиране.

Реки и водни екосистеми

Поне 25 000 км реки трябва да бъдат възстановени до свободно течащо състояние в целия ЕС до 2030 г. — чрез премахване на ненужни прегради (язовири, прагове, тръби), прочистване на корита и ренатурализация на крайречни ивици.

Градски зелени пространства

До 31 декември 2030 г. всяка държава трябва да гарантира нулева нетна загуба на градски зелени площи и на дървесния покров в градовете спрямо базовата 2024 г. От 1 януари 2031 г. се изисква нарастваща тенденция на тези показатели. На ниво ЕС трябва да бъдат засадени поне 3 милиарда допълнителни дървета до 2030 г.

Опрашители

До 2030 г. спадът в популациите на опрашители — пчели, пеперуди, бръмбари, мухи-хвърчила — трябва да бъде преустановен и след тази дата да се наблюдава нарастваща тенденция. В момента повече от всяка трета пчела и пеперуда в Европа е в спад; над 50% от ливадните пеперуди са изчезнали от 1991 г. насам.

Националният план за възстановяване — какво трябва да съдържа?

Съгласно член 16 от регламента, всяка от 27-те държави членки трябва до 1 септември 2026 г. да представи проект на Национален план за възстановяване (НПВ). Планът покрива периода до 2050 г. с междинни цели за 2030 и 2040 г. и трябва да включва:

• Оценка на текущото природозащитно състояние на екосистемите на национална територия;
• Конкретни мерки и времеви графици за постигане на целите по всеки тип екосистема;
• Разпределение на отговорностите между национални, регионални и местни власти;
• Финансиране и механизми за наблюдение и докладване.

След получаването, Комисията разполага с шест месеца за оценка. Финалният план трябва да бъде публикуван в рамките на шест месеца след получаване на забележките от Комисията. Следващи прегледи се предвиждат до 2032 г. и 2042 г.

България — какво ни очаква?

Регламентът е директно приложимо право на ЕС и не съдържа специфични разпоредби за отделни държави — целите са еднакви за всичките 27 членки. България обаче е в специфична позиция: страната е сред държавите с най-голям относителен дял на мрежата Натура 2000 в Европа — около 34% от националната територия, значително над средното за ЕС. Това означава, че задълженията по чл. 4 (природни местообитания) ще имат широкообхватно приложение у нас — особено за влажни зони, тревни местообитания и крайбрежните екосистеми на Черно море.

Към датата на публикуването на тази статия не е наличен публичен проект на Национален план за възстановяване от страна на България. Дали страната ни е готова с документа ще разберем в следващите 40 дни. Струва си да отбележим, че регламентът задължава документът да е преминал обществена консултация — процедура, чието провеждане непременно би станало публично достояние.

Полезно е да се знае и какво България вече прави в посока опазване: защитата на старите гори e сред приоритетните теми в националния природозащитен дебат, а програмата LIFE финансира конкретни проекти за биоразнообразие на национална територия.

Какво се случва при неспазване?

Регламент (ЕС) 2024/1991 е директно приложимо право — не е директива, изискваща транспозиция. При неспазване Европейската комисия може да открие процедура за нарушение (infringement) срещу съответната държава и да я изправи пред Съда на ЕС (CJUE), който може да наложи финансови санкции по чл. 260 ДФЕС. Конкретният им размер не е предварително фиксиран в регламента — определя се от съда за всеки случай поотделно.

Законът предвижда и т.нар. клауза за спиране (emergency brake): при извънредни и непредвидими обстоятелства извън контрола на ЕС, засягащи сериозно продоволствената сигурност в Съюза, задълженията за земеделски екосистеми могат временно да бъдат спрени. Комисията ще преразгледа тази клауза до 2033 г.

Практическият извод

1 септември 2026 г. не е административен формализъм — той е първият реален тест за ангажимента на всяка държава членка към природата. Националният план за възстановяване ще определи как България разпределя ресурси, координира институции и планира ренатурализация за следващите 25 години.

За граждани, бизнес и местни власти: следете дали планът ще бъде публикуван за обществено обсъждане преди 1 септември. Ако не е — самото отсъствие на публична консултация е сигнал, заслужаващ внимание.

---

Първоизточници:
• Европейска комисия — Регламент за възстановяване на природата
• Комисия — Законът за природата влиза в сила (18 август 2024)
• Европейски парламент — Приет Законът за природата
• EUR-Lex — Регламент (ЕС) 2024/1991 (пълен текст)