Зарядна инфраструктура в България: докъде сме стигнали?

Електрическата мобилност в България вече не е въпрос на бъдещето, а на настоящата инфраструктура по пътищата. Темпото, с което се появяват зарядни станции, започва да определя дали един шофьор ще се реши на електромобил, или ще се откаже заради тревогата дали ще стигне до следващата точка за зареждане. Картината у нас е смесена: видим напредък в големите градове и по основните магистрали, но осезаеми бели петна извън тях. Европейската рамка вече задава ясни срокове и параметри, които превръщат разгръщането на зарядна мрежа от пожелание в задължение.

Какво изисква регламентът AFIR

С Регламент (ЕС) 2023/1804 за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (AFIR) Европейският съюз премина от необвързващи цели към пряко приложими изисквания за всяка държава членка. Регламентът поставя акцент върху основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) и въвежда логиката на коридорите.

• Зарядни точки трябва да са разположени на определена честота по протежение на основните транспортни коридори, така че пътуването на дълги разстояния да е възможно без прекъсване.
• Изискват се не просто станции, а минимална обща мощност, която расте успоредно с броя на електрическите превозни средства.
• Зареждането трябва да е достъпно ad hoc, без задължителен абонамент, с прозрачно ценообразуване и общоприети начини на плащане.

Тази логика измества фокуса от количеството станции към тяхното разпределение, надеждност и удобство за крайния потребител.

Докъде сме стигнали у нас

В България разгръщането върви с различна скорост в зависимост от територията. Столицата и по-големите областни центрове концентрират значителна част от публично достъпните зарядни точки, а по основните магистрални направления постепенно се появяват бързи зарядни станции. Едновременно с това по-малките населени места и периферните райони остават слабо покрити, което задълбочава неравномерността.

Рамката за планиране у нас е заложена в Националната рамка за политика за развитие на пазара на алтернативни горива, която очертава приоритетите и направленията за изграждане на мрежата в съответствие с европейските ангажименти.

Спирачки пред разгръщането

Зад относително бавния темп стоят няколко повтарящи се пречки. Присъединяването на мощни бързи зарядни станции към електроразпределителната мрежа често е тясното място, особено извън градовете. Към това се добавят административни забавяния, неравномерният интерес на инвеститорите към по-малко натоварени маршрути и въпросите около надеждността и поддръжката на вече изградените точки.

• Ограничен капацитет на мрежата на критични места.
• Дисбаланс между търговски атрактивните и обществено необходимите локации.
• Нужда от ясни и предвидими процедури за инвеститорите.

Перспективи и публично финансиране

Преодоляването на тези спирачки минава през съчетаване на регулаторен натиск и целево финансиране. Мерките за зарядна инфраструктура по Националния план за възстановяване и устойчивост предвиждат публична подкрепа за изграждане на нови зарядни точки, която може да насочи инвестиции и към райони, които иначе биха останали извън пазарния интерес. Комбинацията от обвързващите изисквания на AFIR и наличния публичен ресурс създава реална възможност мрежата да стане по-плътна и по-равномерна през следващите години.

Темата за чистата мобилност е тясно свързана с останалите ни материали за устойчивия транспорт, енергийния преход и градската среда. Вижте още в рубриката Мобилност, прегледайте анализите ни за енергийния преход и проследете как се развива устойчивата градска среда в България.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2023/1804 за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (AFIR); Национална рамка за политика за развитие на пазара на алтернативни горива; мерки за зарядна инфраструктура по Националния план за възстановяване и устойчивост.