Проучване на ЕИБ: 69% от българите искат спешен енергиен преход

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикува днес, 5 ноември 2026 г., осмото издание на своето Климатично проучване (EIB Climate Survey). Според анкетата сред 1000 българи над 16 години 69% смятат енергийния преход за неотложен за страната им — не заради климата на първо място, а заради цената на тока и газа. Данните идват на фона на новини от последните дни за поскъпване на електроенергията за бизнеса и нова цена на природния газ за ноември, които „Зеленика“ вече отразява отделно. Проучването е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. сред общо 23 000 души в 27-те страни членки на ЕС.

Какво показва проучването на ЕИБ

Промяната спрямо предходните издания е показателна за настроенията в България. През 2022 г. забавянето на климатичните промени беше най-често посочваната полза от енергийния преход в България и в още 18 страни членки — намаляването на вноса на горива водеше класацията само в 8 държави, а по-стабилните цени не бяха на първо място в нито една страна от ЕС.

През 2026 г. картината се обръща. Днес по-стабилни или по-ниски цени са водещото очакване от прехода в България и в още 7 страни членки. Намаляването на зависимостта от внос на петрол и газ е на първо място в 16 държави, а климатът остава приоритет № 1 само в 3. Сред българите, запитани какво очакват от прехода (с възможност за повече от един отговор): 77% посочват по-стабилни или по-ниски цени, 74% — по-малка зависимост от вноса на горива и 66% — по-бавна климатична промяна.

Защо цените натискат джоба на българите

Проучването измерва и директния ефект на поскъпването върху домакинствата. 74% от анкетираните българи казват, че ръстът на цените на газ, горива, парно и ток през последните 12 месеца „значително“ е намалил покупателната им способност — при средно 60% за ЕС, един от най-високите дялове в целия съюз. 23% говорят за „много значително“ намаление (при 20% средно за ЕС).

За да свържат двата края, българите вече пестят на няколко фронта: 50% са намалили ежедневните разходи за храна или здраве (при 38% средно за ЕС) — отново сред най-високите дялове в блока. 26% са намалили отоплението си, а 20% са се задължили, поискали финансова помощ или забавили плащане на сметка за ток или газ (при 16% средно за ЕС). Контекстът не е изненада — Евростат вече отчете, че токът за бизнеса в България поскъпва с 14,2% през първото полугодие на 2026 г., а КЕВР наскоро утвърди нова цена на природния газ за ноември — 58,43 €/MWh.

Поскъпването променя и навиците на пътя. 56% от българите казват, че по-високите цени са променили начина, по който използват автомобила си: 26% са намалили пътуванията за основни нужди като пазар, лекар или административни услуги; 24% са се отказали от уикенд, отпуска или посещение на близки; 16% карат по-бавно, за да пестят гориво; а 19% са заменили лични пътувания със споделено пътуване, градски транспорт или колело.

Какво искат българите от енергийния преход

Въпреки финансовия натиск, подкрепата за нисковъглеродна енергия остава висока: 87% от българите искат тя да бъде приоритет — точно колкото средното за ЕС (87%). Сред конкретните технологии първото място заема слънчевата енергия с 45%, плътно следвана от ядрената енергия с 42% (при само 28% средно за ЕС — един от най-високите дялове в съюза за ядрения вариант). Вятърната енергия остава на последно място с 23%. Това предпочитание съответства и на реалните инсталации: делът на ВЕИ в електроенергията на България достигна 47,5% през второ тримесечие на 2026 г. (данни на Евростат), ръст, движен основно от слънчеви, а не от ветрови мощности.

По въпроса за индустриалния подход на ЕС мненията са близки, но с ясна тенденция: 46% от българите предпочитат Съюзът да изгради конкурентна европейска индустрия за чисти технологии, дори ако това отнеме повече време, срещу 41%, които предпочитат по-бързо внедряване с внесено оборудване. Изграждането в Европа е предпочитаният подход във всички 27 страни членки без изключение.

Българите искат и по-тясна координация на европейско ниво. 80% желаят страната да си сътрудничи по-активно с други държави по темата за енергийния преход (при 68% средно за ЕС) — отново сред най-високите стойности в блока, докато само 14% смятат, че България трябва да се опира основно на себе си (при 23% средно за ЕС). Подкрепата за общо финансиране е още по-категорична: 65% искат страните от ЕС да обединяват ресурси за инвестиции (при 59% средно за ЕС), срещу 24%, които предпочитат всяка държава да се финансира сама (при 31% средно за ЕС). Разликата от 41 пункта между двете позиции в България е значително по-голяма от средната за ЕС разлика от 28 пункта.

Финансиране: 30 милиарда евро за климатична адаптация от ЕИБ

Исканото от българите общо европейско финансиране вече получава конкретен отговор. На 22 октомври 2026 г. групата на ЕИБ обяви план за 30 милиарда евро за климатична адаптация до 2030 г. — двойно повече спрямо предходния петгодишен период. Средствата са част от втората фаза (2026-2030) на Climate Bank Roadmap на банката и са насочени към климатично устойчива инфраструктура, водни системи, климатично устойчиво земеделие, енергийни мрежи, обществени сгради, градове и природосъобразни решения.

Отделно от плана за адаптация, ЕИБ вече е одобрила нови проекти за 11,8 милиарда евро, от които 5,5 милиарда евро са предназначени конкретно за засилване на енергийната автономност на Европа — пряк отговор на желанието на 74% от анкетираните българи за по-малка зависимост от внос на горива.

Практичен извод за читателя

Данните на ЕИБ показват разминаване между приоритетите на институциите и ежедневието на домакинствата: Брюксел финансира мрежи и устойчивост в милиарди евро, докато всяко второ българско домакинство вече съкращава храна или здравни разходи заради сметките за ток и газ. За читателя практическият извод е, че преходът няма да донесе бърз спад на цените — той ще протича паралелно с продължаващо поскъпване, подхранвано и от промени като новите актове на ЕС за удвояване на дела на електричеството до 2040 г. Проследяването на тези решения — какво финансиране стига до България и как се отразява на конкретната сметка — остава най-прекият начин, по който домакинствата могат да планират разходите си напред.

Зеленика следи отблизо как европейските решения за климата и енергията се превръщат в конкретни цени и сметки в България — повече данни и анализи ще намерите в рубриката Енергия.

Още по темата

• КЕВР утвърди цена на природния газ за ноември 2026 – 58,43 €/MWh
• България стигна 47,5% дял на ВЕИ в електроенергията през второ тримесечие на 2026 г.
• ЕС удвоява дела на електричеството до 2040 г.: какво означават новите актове за България

Извори:

• Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) — „Bulgarians want an energy transition that cuts costs, boosts autonomy and delivers for the climate“, 5 ноември 2026 г.: eib.org/en/press/all/2026-373
• Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) — „Europeans want an energy transition that cuts costs, boosts autonomy and slows climate change“ (данни за ЕС средно), 5 ноември 2026 г.: eib.org/en/press/all/2026-370
• Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) — „EIB Group doubles down on climate resilience with EUR 30 billion adaptation plan“, 22 октомври 2026 г.: eib.org/en/press/all/2026-351

Редакция Зеленика