Евростат: Токът за бизнеса в България поскъпва с 14,2% през първото полугодие на 2026 г.

Европейската статистическа служба Евростат публикува на 4 ноември 2026 г. нови данни за цените на електроенергията за бизнеса в Европейския съюз. Данните обхващат първото полугодие на 2026 г. Средната цена в ЕС пада, но България е сред само осем държави с поскъпване — и трета по неговия размер. Следва обяснение какво точно се случва и какво би трябвало да провери всеки бизнес, който плаща сметка за ток.

Автор: Редакция Зеленика

Какво точно показват данните на Евростат?

Според новия бюлетин на Евростат, през първото полугодие на 2026 г. средната цена на тока за небитови потребители (бизнес) в ЕС е била 0,18 евро на киловатчас. Това е спад от 2,0% спрямо второто полугодие на 2025 г. и спад от 5,4% спрямо първото полугодие на 2025 г.

От 27-те страни членки 19 отчитат поевтиняване на тока за бизнеса, а 8 — поскъпване. Евростат посочва изрично, че цените са се вдигнали в осем държави, с най-голямо поскъпване в Швеция (+18,8%), Финландия (+18,7%) и България (+14,2%). България е трета по размер на увеличението в целия ЕС.

Пълните данни по държави и периоди са достъпни в базата данни на Евростат (nrg_pc_205).

Защо България е сред осемте страни с поскъпване?

Отговорът започва с устройството на самия пазар. От 1 октомври 2020 г. небитовите потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, са задължени да купуват ток по свободно договорени цени — потвърдено от страницата на Министерството на енергетиката за свободния пазар на електроенергия. За разлика от домакинствата, чиято либерализация Народното събрание отложи безсрочно с решение от 16 май 2025 г. (вижте нашия материал за либерализацията на тока за домакинствата), бизнесът отдавна е на свободния пазар. Това означава, че всяко движение на борсовата цена на тока стига директно до фактурата на фирмите — без регулаторен буфер.

Какво се случи с цената на борсата IBEX

Българската независима енергийна борса (IBEX/БНЕБ) е мястото, където се формира по-голямата част от цената на свободния пазар. Според обяснението на доставчика Електрохолд, през януари 2026 г. средната борсова цена на сегмента „ден напред“ скочи с над 27% — до около 149 €/MWh, при 117 €/MWh през декември 2025 г., а в пиковите часове цената достигна около 172 €/MWh. Причините, посочени от доставчика: по-високо зимно потребление и пазарни влияния на регионално ниво. Този зимен скок в началото на 2026 г. тежи в полугодишната статистика на Евростат за цялото първо полугодие.

Ниска цена, но бърз ръст — как да не се объркаме

Тук е лесно да се направи грешен извод. Нивото на цената (в €/kWh) и темпото на нейната промяна (в %) са две различни величини. Финландия и Швеция имат едновременно най-ниските абсолютни цени в ЕС (съответно 0,09 и 0,12 €/kWh) и най-големите процентни увеличения (+18,7% и +18,8%). Те поскъпват най-бързо, но продължават да бъдат измежду най-евтините пазари в ЕС — не стават „най-скъпите“. България е различен случай: няма най-ниската, но няма и най-високата абсолютна цена, а е трета по темп на ръст.

Какво означава това за българския бизнес?

Браншовите организации вече алармират. Според публикация на Българската индустриална асоциация, местната индустрия плаща до около 20% повече за ток от Германия и до около 70% повече от Испания и Франция. В същата публикация се цитира и предупреждението на АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели) от февруари 2026 г., че цени около 146 €/MWh на борсата са „убийствени за икономиката“, и настояването компенсаторните механизми за енергоинтензивните потребители да останат постоянен инструмент. Тези сектори — металургия, химия, цимент, керамика — формират значителна част от износа на страната, така че по-скъп ток директно се пренася в по-високи разходи и по-слаба конкурентоспособност спрямо фирми от Западна Европа.

Отделно, на 2 ноември 2026 г. КЕВР утвърди цена на природния газ за ноември от 58,43 €/MWh — повишение от 32,52% спрямо октомври. Това е отделно решение, което не влиза в полугодишната статистика на Евростат за тока, но показва, че разходите за енергия на бизнеса остават под натиск и през есента на 2026 г.

Какво може да провери бизнесът днес?

Три конкретни стъпки за всеки небитов потребител:

• Да провери вида на своя договор с доставчика — фиксирана цена, индексирана към борсата или смесена формула — и кога изтича.
• Да следи ежедневно публикуваните цени на БНЕБ (IBEX) за сегмента „ден напред“, защото те предсказват следващата фактура по-точно от средногодишните стойности.
• Да провери дали смяна на доставчик на свободния пазар или собствено производство от ВЕИ (вижте нашия материал за 47,5% дял на ВЕИ в електроенергията през второ тримесечие на 2026 г.) може да смекчи зависимостта от борсовите пикове.

Дали бъдещите регулации на ниво ЕС ще донесат облекчение, тепърва предстои да се види — Съветът на ЕС вече обсъжда конкретни мерки (вижте регламента за по-ниски сметки за ток, обсъден в Люксембург), но прякото му отражение върху българските фирми все още не е ясно. Зеленика следи отблизо движението на цените на тока и газа за бизнеса — повече анализи от сектора ще намерите в рубриката Енергия.

Още по темата

• Либерализация на тока за домакинствата: какво реално се променя през 2026
• България стигна 47,5% дял на ВЕИ в електроенергията през второто тримесечие на 2026 г.
• ЕС обсъди регламент за по-ниски сметки за ток на заседание в Люксембург

Извори

• Eurostat, „Non-household electricity prices“ (4 ноември 2026 г.)
• Eurostat, база данни nrg_pc_205 — Electricity prices for non-household consumers
• КЕВР, решение за цена на природния газ за ноември 2026 г.
• Министерство на енергетиката — Свободен пазар на електрическа енергия
• Електрохолд — обяснение за борсовите цени и фактурите на бизнес клиентите
• Българска индустриална асоциация — анализ на цената на тока за индустрията