Фонд за справедлив преход: къде отиват парите по общини?

Зеленият преход няма да засегне всички региони на България еднакво. Въглищните области – около Стара Загора, Перник и Кюстендил – ще понесат основната тежест от затварянето на мините и топлоелектрическите централи. Именно за тях е създаден Фондът за справедлив преход: европейски инструмент, който трябва да смекчи социалните и икономическите последици. Но логиката на разпределение на парите по територии и общини остава трудно проследима, а реалният риск средствата да бъдат загубени заради бавно изпълнение е напълно конкретен.

Как работи Фондът за справедлив преход

Фондът за справедлив преход (ФСП) е създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 като част от политиката на сближаване за програмния период 2021–2027. За разлика от хоризонталните европейски програми, ФСП е целево насочен: подкрепя само онези региони, които ще пострадат най-силно от прехода към климатична неутралност.

• Средствата се насочват към преквалификация на работници, разкриване на нови работни места, диверсификация на местната икономика и саниране на засегнати територии.
• Условие за достъп до парите е приемането на Териториални планове за справедлив преход – документи, които идентифицират конкретните области, секторите за преструктуриране и предвидените мерки.
• В България ФСП се изпълнява основно през Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027, която обединява регионалните инвестиции под общ управляващ орган.

Как се разпределят парите по територии и общини

Разпределението не следва механична формула „на глава от населението“. Логиката е концентрация: парите отиват там, където икономиката зависи най-силно от въглищния сектор. Това означава, че няколко общини получават непропорционално голям дял спрямо останалите.

• Първо ниво – национална рамка: общият пакет за България се договаря с Европейската комисия и се записва в програмата.
• Второ ниво – териториални планове: те очертават кои области отговарят на условията и какъв тип проекти са допустими в тях.
• Трето ниво – конкретни проекти: общини, фирми и организации кандидатстват по обявени процедури, а реалното „приземяване“ на парите става едва когато проектите бъдат одобрени и изпълнени.

Тоест сумата, записана за даден регион, не е същото като средствата, реално усвоени от конкретна община. Разликата между „заделено“ и „усвоено“ е ключова за всеки сериозен анализ.

Защо проследяването е трудно

Гражданинът, който иска да разбере колко пари отиват в неговата община, се сблъсква с фрагментирана картина. Данните са разпръснати между националната програма, териториалните планове и отделните процедури за кандидатстване, а актуализациите често изостават спрямо реалното изпълнение.

• Публичните портали показват предимно агрегирани суми на ниво програма или приоритет, не разбивка по общини.
• Списъците с бенефициенти и одобрени проекти се публикуват, но рядко във формат, който позволява лесно сравнение между територии.
• Когато официалните данни не достигат, инструмент остава Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – чрез заявление до управляващия орган може да се изиска разбивка на договорените и изплатените суми по бенефициенти и общини.
• Допълнителен източник за съпоставка са данните и докладите на Европейската комисия, които проследяват напредъка по политиката на сближаване на ниво държава членка.

Рискът от недоусвояване на средствата

Най-сериозната заплаха не е къде отиват парите, а дали изобщо ще бъдат похарчени навреме. Европейските фондове работят по правилото, че неусвоените в определен срок средства се губят безвъзвратно – връщат се в бюджета на ЕС.

• Бавното приемане и одобрение на териториалните планове изяжда ценно време от ограничения програмен период.
• Сложните процедури за кандидатстване и слабият административен капацитет на по-малките общини забавят подаването на качествени проекти.
• Колкото по-късно стартират плащанията, толкова по-висок е рискът част от заделените средства да останат неусвоени.

За въглищните региони това би означавало двойна загуба: и тежестта на прехода, и пропуснатата подкрепа за справянето с него.

В следващи материали ще проследим конкретните териториални планове за справедлив преход по региони, ще публикуваме нашите заявления по ЗДОИ и отговорите на администрацията, както и ще съпоставим българския напредък с данните на Европейската комисия за усвояването.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2021/1056 за създаване на Фонда за справедлив преход; Териториални планове за справедлив преход; Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027; Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ); данни и доклади на Европейската комисия.