Метанът: по-силният парников газ

Когато говорим за климатичните промени, въглеродният диоксид често е в центъра на вниманието. Но има друг парников газ, който действа по-бързо и по-агресивно в краткосрочен план — метанът. Макар че се задържа в атмосферата много по-кратко от въглеродния диоксид, метанът улавя значително повече топлина за единица маса в рамките на десетилетия. Именно това го превръща в един от ключовите фактори за затоплянето, което усещаме точно сега, и в една от най-обещаващите възможности за бързо ограничаване на климатичната криза.

Защо метанът затопля толкова силно и толкова бързо

Според докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) метанът има значително по-висок потенциал за глобално затопляне от въглеродния диоксид, особено когато ефектът се измерва за период от двадесет години. Разликата с въглеродния диоксид е в продължителността на престоя му в атмосферата: молекулите метан се разграждат за около десетилетие, докато въглеродният диоксид остава векове. Това има важно практическо следствие — намаляването на емисиите на метан води до осезаеми ефекти върху температурите много по-бързо, отколкото съкращаването на която и да е друга емисия. С други думи, действията срещу метана са лост за забавяне на затоплянето в рамките на едно поколение.

Откъде идва метанът

Емисиите на метан имат три основни антропогенни източника. Първият е енергийният сектор — добивът, преносът и съхранението на изкопаеми горива, където газът изтича от тръбопроводи, кладенци и съоръжения, често незабелязано. Вторият е селското стопанство, и преди всичко животновъдството и оризопроизводството, при които метанът се отделя чрез храносмилателните процеси и при разлагане на органична материя. Третият голям източник са отпадъците — депата и пречистването на отпадъчни води, където органичните материали се разлагат без достъп на кислород. Тези три категории формират основната част от емисиите, които човешката дейност добавя към естествения цикъл.

Защо бързото намаляване има значение

Краткият живот на метана в атмосферата е едновременно предизвикателство и възможност. Тъй като ефектът му е концентриран в близкото бъдеще, всяко съкращаване на емисиите се отразява почти веднага върху темпа на затоплянето. Това прави метана изключителен инструмент за смекчаване на климатичните рискове в краткосрочен хоризонт — нещо, което е особено ценно, докато светът работи по по-бавната трансформация към нисковъглеродна икономика. Намаляването на изтичанията в енергийния сектор често е и икономически изгодно, тъй като уловеният газ има стойност, а технологиите за откриване на течове вече са достъпни.

Европейска и глобална рамка

На международно ниво Глобалният ангажимент за метана (Global Methane Pledge) обедини десетки държави около обща цел за колективно намаляване на емисиите на метан. В Европейския съюз този стремеж е подкрепен с конкретно законодателство: Регламент (ЕС) 2024/1787 относно намаляването на емисиите на метан в енергийния сектор въвежда задължения за измерване, докладване, проверка и отстраняване на течовете при изкопаемите горива. Тези усилия се вписват в по-широката климатична амбиция на Съюза, очертана в Регламент (ЕС) 2021/1119, който задава рамката за постигане на климатична неутралност. Заедно тези инструменти превръщат метана от пренебрегван проблем в приоритет на политиката.

Намаляването на емисиите на метан е тясно свързано и с по-широките механизми на климатичната политика и науката. Повече за икономическите инструменти четете в материала ни за въглеродните пазари и емисиите, а за това как се проследяват парниковите газове — в текста за климатичната наука и измерванията.

Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2024/1787 относно намаляването на емисиите на метан в енергийния сектор; Глобален ангажимент за метана (Global Methane Pledge); доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC); Регламент (ЕС) 2021/1119.