Офшорна вятърна енергия: силата на морето

В морето вятърът е по-силен и по-постоянен, отколкото на сушата. Затова офшорната вятърна енергия се превърна в един от стълбовете на европейския зелен преход — и крие потенциал и за България.

Защо в морето

Основното предимство е ресурсът: в открито море вятърът духа по-силно и по-равномерно, без препятствия. Това дава по-висок капацитетен фактор — тоест турбините произвеждат по-голяма част от времето. Затова, макар изграждането в морето да е по-сложно и скъпо, добивът е по-голям и по-предвидим.

Целите на ЕС

Европа залага сериозно на тази технология. Стратегията за морска възобновяема енергия от 2020 г. постави цел от поне 60 GW офшорна вятърна мощност до 2030 г. и около 300 GW до 2050 г. — при едва ~12 GW инсталирани тогава. Оттогава ангажиментите на държавите членки са дори по-високи. Това е част от по-широкия енергиен преход, а съхранението прави произведеното използваемо — виж съхранение на енергия.

Потенциалът на Черно море

За България ключов е въпросът за Черно море. Анализ на Световната банка оцени техническия потенциал на офшорната вятърна енергия в Черно море на стотици гигавати (за България — над 100 GW технически потенциал). Важно е уточнението: това е теоретичен потенциал; реално приложимото в близките десетилетия е значително по-малко и зависи от дълбочините, мрежата и инвестициите. Свързано: морското биоразнообразие на Черно море.

Какво означава за България

Офшорната вятърна енергия е дългосрочна перспектива, не бързо решение — изисква планиране, мрежа и инвестиции. Но за страна с излаз на Черно море тя е възможност, която заслужава сериозен анализ. Повече в рубриката Енергия.

Източници: Европейска комисия — Стратегия за морска възобновяема енергия, 2020 (ec.europa.eu); IEA — „Offshore Wind Outlook 2019“ (iea.org); Световна банка — „Technical Potential for Offshore Wind in Bulgaria“ (worldbank.org).