Споделена мобилност: каршеринг и микромобилност в България

Споделената мобилност вече не е екзотика по българските улици. Каршеринг автомобили, паркирани в жилищни квартали, и редици от споделени тротинетки пред метростанциите се превърнаха в част от ежедневния пейзаж на големите градове. Зад тази нова градска картина стои обещание за по-малко лични автомобили, по-чист въздух и по-гъвкаво придвижване. Но успехът на тези услуги зависи не само от потребителския ентусиазъм, а и от това дали ще бъдат вградени смислено в нормативната рамка и в общата транспортна система.

Възходът на каршеринга и микромобилността

През последните години в София и в други по-големи градове се появиха различни модели на споделено придвижване. Каршерингът предлага достъп до автомобил без тежестите на собствеността — поддръжка, паркиране, застраховки. Паралелно с това споделените електрически тротинетки и велосипеди заеха нишата на „последната миля“ — кратките разстояния, които често не си струва да се изминават с кола или които остават неудобни за обществения транспорт.

Тази динамика се вписва в посоката, начертана от Европейския съюз. Стратегията на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789) поставя акцент именно върху мултимодалността и върху прехода към по-нисковъглеродни форми на придвижване в градовете.

Ползите: по-малко коли, по-чист въздух

Привлекателността на споделената мобилност не е само в удобството. Тя носи и осезаеми ползи за градската среда, когато измества личния автомобил.

• По-малко автомобили, които стоят паркирани през по-голямата част от деня и заемат публично пространство.
• Потенциал за намаляване на емисиите, особено при електрическите тротинетки и при споделените електромобили.
• Допълване на обществения транспорт, вместо конкуренция с него, когато услугите са добре разположени около спирки и възлови точки.
• По-достъпно придвижване за хора, които не желаят или не могат да притежават собствено превозно средство.

Предизвикателствата: регулация, безопасност, интеграция

Възходът на тези услуги изпреварва на места готовността на градовете да ги управляват. Хаотично паркирани тротинетки по тротоарите, въпроси около безопасността на ползвателите и пешеходците, както и неяснотите кой отговаря за инцидентите, са сред най-честите критики.

Тук ролята на нормативната уредба е ключова. Законът за автомобилните превози очертава рамката за превозите по пътищата, а националната транспортна стратегия на България задава дългосрочните приоритети за развитие на сектора. Доброто регулиране означава ясни правила за паркиране, изисквания за безопасност и механизми за координация между операторите и общините.

Електрификация и зареждаща инфраструктура

Бъдещето на споделената мобилност е тясно свързано с електрификацията. Колкото повече споделени автомобили преминават към електрическо задвижване, толкова по-голяма е нуждата от достъпна и надеждна зареждаща мрежа. Регламент (ЕС) 2023/1804 за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (AFIR) задава посоката за изграждане на тази мрежа в държавите членки, което пряко засяга жизнеспособността на споделените електромобилни услуги.

Споделената мобилност има потенциала да преобрази градското придвижване, но само ако върви ръка за ръка с останалите елементи на устойчивия транспорт. Виж и как се развиват зоните с ниски емисии в България и какво значение има велосипедната инфраструктура в градовете за пълноценното вграждане на тези услуги.

Нормативна рамка и източници: Стратегия на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789); Регламент (ЕС) 2023/1804 за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (AFIR); Закон за автомобилните превози; национална транспортна стратегия на България.