Железопътният транспорт: гръбнакът на зелената мобилност

Когато говорим за зелена мобилност, разговорът често започва с електромобилите и градския транспорт. Истинският гръбнак на устойчивата транспортна система обаче е железницата. Релсовият транспорт превозва както пътници, така и товари с най-нисък разход на енергия и емисии на единица придвижено разстояние, разполага с готова инфраструктура за електрификация и предлага капацитет, който нито един друг сухопътен мод не може да достигне. Затова и европейската политика отрежда на влака централно място в прехода към климатична неутралност.

Защо влакът е най-устойчивият мод

Предимството на железницата произтича от самата ѝ физика. Стоманеното колело върху стоманена релса създава минимално съпротивление, а един състав замества десетки камиони или стотици автомобили по едно и също трасе. Електрифицираните линии могат да се захранват изцяло от възобновяеми източници, което прави движението беземисионно в точката на ползване. Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789) поставя именно железницата в центъра на дългосрочната визия за декарбонизация на транспорта — както при пътническите, така и при товарните превози. Към тези предимства се добавят сигурността, дълготрайността на инфраструктурата и възможността за интегриране в мултимодални вериги.

Състоянието на българската мрежа

България разполага с историческа железопътна мрежа, която покрива основните направления между големите градове и пристанищата, и е част от трансевропейските коридори. Реалното ѝ състояние обаче остава предизвикателство: значителни участъци се нуждаят от рехабилитация, електрификация и модернизация на сигнализацията, за да достигнат проектните скорости и надеждност. Без тези инвестиции влакът трудно се конкурира по време за пътуване с автомобила и автобуса, което ограничава привлекателността му. Модернизацията на ключовите линии е предпоставка не само за по-бързо придвижване, но и за това железницата да поеме по-голям дял от вътрешния и транзитния трафик.

Какво подкрепя Европейският съюз

Развитието на железницата у нас е тясно свързано с европейската рамка. Регламент (ЕС) 1315/2013 за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) определя основните и широкообхватните коридори, които страните членки трябва да изграждат по общи технически стандарти — включително преминаващите през България направления. Финансовият инструмент за тяхното осъществяване е Механизмът за свързване на Европа, който съфинансира модернизацията на линии, гарите, електрификацията и оперативната съвместимост. Така инвестициите в българската мрежа не са изолирано национално усилие, а част от обща мрежа, която свързва пристанища, индустриални зони и градски центрове в целия континент.

Предизвикателството на модалния трансфер

Най-големият залог обаче е качествен: как да се прехвърли част от пътниците и товарите от пътя върху релсите. Този модален трансфер изисква не само бърза и надеждна инфраструктура, но и удобни разписания, конкурентни цени, лесни връзки с градския транспорт и интегрирани логистични терминали за товарите. Когато влакът е достъпен, точен и свързан с останалите модове, той се превръща в естествения избор. Тук именно се крие потенциалът на железницата да бъде не просто алтернатива, а гръбнак на цялата устойчива транспортна система.

Темата за прехвърлянето на товари върху релси е разгледана подробно в материала за декарбонизацията на товарния транспорт, а ролята на железницата в градската среда — в текста за плана за устойчива градска мобилност.

Нормативна рамка и източници: Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789); Регламент (ЕС) 1315/2013 за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); Механизъм за свързване на Европа.