Все повече български компании получават въпроса „Какъв е въглеродният ви отпечатък?“ — от банки, големи клиенти по веригата на доставки или регулатора. Изчисляването на корпоративния парникови газове (в CO₂ екв.), свързани с дадена дейност.">въглероден отпечатък вече не е PR упражнение, а измерима счетоводна задача със своя международна методология. Това практическо ръководство обяснява стъпка по стъпка как се прави изчислението, какво представляват Обхват 1, 2 и 3, какви данни са нужни и как всичко това се връзва с европейските изисквания за отчитане.
- Въглеродният отпечатък на фирмата се изчислява по международния стандарт GHG Protocol Corporate Standard, който разделя емисиите на три обхвата (Scope 1, 2 и 3).
- Обхват 1 = преки емисии от собствени източници; Обхват 2 = непреки емисии от закупена енергия; Обхват 3 = всички останали непреки емисии по веригата на стойността (до 15 категории).
- Базовата формула е проста: дейност × емисионен фактор = емисии в CO₂-еквивалент. Качеството на резултата зависи изцяло от качеството на данните.
- За компаниите, попадащи в обхвата на CSRD, измерването става задължително чрез стандарта ESRS E1 (Климатични промени).
Защо фирмите измерват въглеродния си отпечатък?
Зад измерването стоят конкретни бизнес причини, а не само екологична отговорност:
- Регулаторно изискване. Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) поетапно задължава широк кръг дружества да отчитат своите емисии по единна европейска методология.
- Натиск по веригата на доставки. Голям клиент, който отчита своя Обхват 3, ще поиска данни от вас като негов доставчик. Без отпечатък рискувате да отпаднете от търгове.
- Достъп до финансиране. Банки и фондове все по-често искат климатични данни преди отпускане на кредит или инвестиция.
- Управление на разходи. Измерването на емисиите обикновено разкрива и неефективно потребление на енергия и ресурси — тоест спестявания.

Какво представляват Обхват 1, 2 и 3?
GHG Protocol — най-широко използваният международен стандарт за корпоративно отчитане — разделя емисиите на три „обхвата“ (scopes), за да се избегне двойно отчитане и за да е ясно кой за какво отговаря.
- Обхват 1 (Scope 1) — преки емисии. Идват от източници, които компанията притежава или контролира: изгаряне на газ или нафта в собствени котли, гориво на служебния автопарк, технологични процеси, изпускане на хладилни агенти.
- Обхват 2 (Scope 2) — непреки емисии от закупена енергия. Емисиите, генерирани при производството на закупената от вас електроенергия, топлоенергия, пара или охлаждане. Самата компания не ги отделя физически, но ги предизвиква чрез потреблението си.
- Обхват 3 (Scope 3) — други непреки емисии. Всичко останало по веригата на стойността — нагоре и надолу. GHG Protocol описва до 15 категории: закупени стоки и услуги, бизнес пътувания, командировки на служители, транспорт и дистрибуция, употреба на продадените продукти, край на жизнения цикъл на продуктите и др. За много фирми Обхват 3 е най-големият, но и най-трудният за измерване.
Седемте парникови газа, които се отчитат (CO₂, CH₄, N₂O, HFCs, PFCs, SF₆, NF₃), се преобразуват в общ показател — CO₂-еквивалент (CO₂e) — чрез коефициенти за глобално затопляне, публикувани от IPCC.
Как изглежда изчислението стъпка по стъпка?
Принципът във всяка стъпка е един и същ: умножавате данни за дейност по съответния емисионен фактор. На практика процесът протича така:
- Определете границите. Решете кои дружества и обекти влизат в обхвата (организационни граници) и кои дейности отчитате (оперативни граници).
- Изберете базова година. Тя служи за отправна точка, спрямо която ще проследявате напредъка.
- Съберете данни за дейността. Литри гориво, kWh електроенергия, изминати километри, тонове материали и т.н.
- Приложете емисионни фактори. Всеки тип дейност има фактор, който превръща данните в CO₂e. Базовата формула: количество дейност × емисионен фактор = емисии CO₂e.
- Съберете по обхвати. Обобщете резултатите в Обхват 1, 2 и 3 и след това в общ отпечатък.
- Документирайте и проверете. Запишете използваните методики, допускания и фактори — това е условие за надеждност и за евентуална независима проверка.
Какви данни са нужни?
Качеството на изчислението зависи изцяло от данните. Започнете с това, което вече имате в счетоводството и оперативните системи:
- За Обхват 1: фактури и записи за горива (газ, нафта, пропан-бутан), данни за служебния автопарк, информация за зареждане на хладилни и климатични системи.
- За Обхват 2: фактури за електроенергия и топлоенергия (kWh), договори за доставка на енергия.
- За Обхват 3: данни от доставчици, разходни и покупни данни, билети и разходи за командировки, данни за транспорт, отпадъци и употреба на продуктите.
За емисионните фактори (за български и европейски контекст) използвайте официални и признати източници — национални инвентаризации, данни на Европейската агенция за околна среда и методически указания. Не измисляйте фактори и не пренасяйте наизуст числа — винаги документирайте откъде идва всеки коефициент.
Как се свързва с CSRD и ESRS?
За компаниите в обхвата на CSRD изчисляването на въглеродния отпечатък не е доброволно, а част от задължителното отчитане. Конкретният стандарт е ESRS E1 „Климатични промени“, разработен от EFRAG. Той изисква оповестяване на брутните емисии по Обхват 1, 2 и 3, както и на използваните методики, допускания и емисионни фактори. ESRS E1 е съвместим с логиката на GHG Protocol и допуска позоваване на стандарта ISO 14064-1, но при отчитане по CSRD изискванията на ESRS имат предимство (например относно границите на отчитане и пазарно базирания Обхват 2).
От къде да започне една малка фирма?
Започнете с Обхват 1 и 2 — за тях обикновено вече имате данни в счетоводството (горива и енергийни фактури). Това дава бърз първоначален резултат, върху който после надграждате Обхват 3.
Трябва ли външен консултант?
За базово изчисление на Обхват 1 и 2 много малки фирми се справят самостоятелно с електронна таблица и официални фактори. За пълен Обхват 3 и за отчитане по CSRD, където може да се изисква независима проверка, помощта на специалист обикновено си струва.
Колко често се прави изчислението?
Въглеродният отпечатък се изчислява ежегодно, за да се проследява напредъкът спрямо базовата година. Затова е важно методиката да остане последователна между отделните години.
За контекста на европейските изисквания вижте нашите материали за CSRD и ESRS за българските компании и за ESG отчитането стъпка по стъпка, както и обяснението ни за таксономията на ЕС.
Този материал е част от пълния пътеводител: ESG за бизнеса: пълно ръководство за българските компании →
Нормативна рамка и източници: GHG Protocol — A Corporate Accounting and Reporting Standard (Corporate Standard), World Resources Institute & WBCSD; GHG Protocol — Corporate Value Chain (Scope 3) Accounting and Reporting Standard; Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета (CSRD), EUR-Lex (CELEX: 32022L2464); ESRS Set 1 — Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта, в т.ч. ESRS E1 „Климатични промени“, EFRAG; ISO 14064-1:2018 — Greenhouse gases — Part 1, Международна организация по стандартизация (ISO); Европейска агенция за околна среда (EEA).
Определение: Какво е въглероден отпечатък.
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
