Енергийна ефективност на сградите в България

Най-евтината и най-чистата енергия е тази, която не изразходваме — а България я пилее в стените си. Сградите поглъщат около 40% от енергията в Европа, а в българските домове отоплението изяжда лъвския пай. Същевременно почти всеки пети българин не може да поддържа дома си достатъчно топъл — най-високият дял енергийна бедност в целия ЕС. Зад тези два факта стои един общ виновник: остарял, неизолиран сграден фонд, който изпуска топлината навън. Добрата новина е, че решението е известно и вече тече — въпрос е на мащаб и темп.

Този материал прави преглед на проверените числа за енергийната ефективност на сградите в България към 2026 г. — състоянието, новите европейски изисквания и докъде е стигнало санирането. Източниците (Евростат, Европейска комисия, EUR-Lex, МРРБ) са цитирани в края.

1. Топлината, която изтича през стените

Сградите са най-големият единичен потребител на енергия в Европа — около 40% от крайното потребление — и в България ситуацията е изострена от два фактора. Първо, фондът е стар: 85% от сградите в ЕС са построени преди 2000 г. и 75% имат лоши енергийни характеристики. Второ, отоплението доминира: около 80% от енергията в дома отива за отопление, охлаждане и топла вода (в ЕС само отоплението на помещения е 61,5% от енергията в бита).

Неизолираната сграда е като пробита тенджера — колкото и да наливаш, изтича. Затова дълбокото обновяване (изолация на стени и покрив, нова дограма) може да донесе до 80% икономия на енергия. Откъде да започне едно домакинство, събрахме в ръководството за енергийно ефективен дом и в това за изолацията на дома.

2. Българската аномалия: енергийната бедност

Има едно число, по което България е на челно място в ЕС — но в грешната класация. През 2024 г. 19,0% от населението не е могло да поддържа дома си адекватно топло — най-високият дял в Съюза (наравно с Гърция), при средно 9,2% за ЕС. Тоест почти всеки пети българин живее в студ през зимата.

Енергийната бедност не е само социален проблем — тя е и екологичен. Бедните домакинства горят най-евтиното и най-мръсно гориво (стари дърва, въглища, понякога отпадъци), което директно влошава качеството на въздуха в градовете. Затова санирането на сградите е едновременно мярка за климата, за здравето и срещу бедността — рядък случай, в който една инвестиция решава три проблема наведнъж.

3. Новите правила: курс към нулеви емисии

Европа вдигна летвата осезаемо. Преработената Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD, (ЕС) 2024/1275, приета през април 2024 г.) задава курс към сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. По пътя натам: всички нови публични сгради трябва да са с нулеви емисии (ZEB) от 2028 г., а всички нови сгради — от 2030 г.; средното потребление на първична енергия на жилищния фонд трябва да падне с поне 16% до 2030 г. спрямо 2020 г.

За нежилищните сгради се въвеждат минимални стандарти (MEPS) — задължение да се обновят най-лошите 16% от фонда до 2030 г. и 26% до 2033 г. Нов инструмент е и доброволният паспорт за обновяване — пътна карта за поетапно саниране на конкретна сграда. България трябва да транспонира директивата до 29 май 2026 г. Контекстът на тези цели е в зеления преход на България.

4. Санирането в България: бавно, но реално

България има опит със санирането — и той е поучителен. Старата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (от 2015 г., бюджет 2 млрд. лв.) обнови до края на 2024 г. 1 968 сгради със 131 729 жилища, от които се ползват близо 280 000 души. Но критиката беше, че 100%-овото безплатно финансиране не стимулираше отговорност на собствениците.

Новата вълна тече по Плана за възстановяване и устойчивост. По Етап I (100% безвъзмездно) са одобрени 756 блока в 102 общини за над 1,128 млрд. лв., със срок за изпълнение до 30 юни 2026 г.; по Етап II (вече с 20% собствено съфинансиране) се добавят още 282 сгради. Целта е поне 30% спестяване на първична енергия за всяка санирана сграда. Как точно се организира санирането на един блок, описахме в как се санира блок стъпка по стъпка, а финансовата рамка — в разбора на ПВУ.

5. Какво следва

Предизвикателството е мащабът. При темп на обновяване около 1% годишно пълното саниране на фонда би отнело столетие — затова ЕС цели поне удвояване на темпа. За България ключовите лостове са три: устойчиво финансиране (комбинация от грантове за бедните и заеми/съфинансиране за останалите), квалифицирана работна ръка (енергийни одитори, монтажници — вж. професията енергиен одитор) и ясни правила за етажната собственост, за да могат блоковете да вземат решения.

Енергийната ефективност на сградите е може би най-недооцененият фронт на зеления преход — без блясъка на соларните паркове, но с огромен ефект: по-ниски сметки, по-чист въздух, по-малко емисии и по-топли домове. Добрата изолация не е разход, а инвестиция, която се изплаща в спестена енергия — година след година.

Енергийна ефективност на сградите: ключови числа

Нормативна рамка и източници

• Евростат — население, неспособно да поддържа дома си топъл (2024) и потребление на енергия в бита.
• Европейска комисия — Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD) и Renovation Wave.
• EUR-Lex — Директива (ЕС) 2024/1275 (EPBD, преработена).
• Европейска комисия — Подкрепа за обновяване на сградния фонд (ПВУ, България).
• МРРБ — Национална програма за ЕЕ на многофамилни жилищни сгради (напредък).
• МРРБ — 756 блока одобрени за саниране по ПВУ (Етап I).