Зелени обществени поръчки: как държавата движи пазара

Държавата е най-големият купувач в икономиката. Когато публичните институции залагат екологични изисквания в условията на търговете си, те не само харчат бюджет по-отговорно, а изпращат сигнал към целия пазар: устойчивите продукти и услуги имат гарантирано търсене. Зелените обществени поръчки (ЗОП с екологични критерии) се превръщат в един от най-силните, но често подценявани лостове на зеления преход.

Какво представляват зелените обществени поръчки

Зелените обществени поръчки означават, че при възлагане на договори за доставки, услуги или строителство администрацията включва изисквания към въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл на продукта. Това може да бъде енергийна ефективност на оборудване, рециклируемост на материали, нисковъглеродно строителство или критерии за дълготрайност и възможност за ремонт. Европейската комисия е разработила доброволни критерии за зелени обществени поръчки (GPP) за десетки продуктови групи, които възложителите могат да заложат директно в документацията си. Вместо да избира единствено по най-ниска цена, държавата оценява и екологичните характеристики на офертите.

Защо това е толкова мощен лост

Силата на инструмента идва от мащаба. Публичните разходи представляват значителна част от икономиката на ЕС, а администрацията купува всичко — от автомобили и компютри до сгради и хранителни услуги. Когато тези поръчки изискват по-чисти технологии, доставчиците са принудени да адаптират продуктовите си портфейли. Така търсенето от страна на държавата стимулира иновациите, разширява пазара за устойчиви решения и сваля цените им за всички купувачи, включително частния сектор. Зелените поръчки действат като пазарен сигнал, който допълва регулаторните мерки и финансовите стимули, без да налага директни забрани.

Нормативната рамка на ЕС и България

Основата е Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки, която изрично позволява на възложителите да включват екологични съображения, критерии за жизнения цикъл и подход „икономически най-изгодна оферта“ вместо само най-ниска цена. Планът за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98) призовава за по-широко и по-задължително прилагане на зелените критерии като инструмент за намаляване на отпадъците и стимулиране на кръговите вериги. В България рамката се прилага чрез Закона за обществените поръчки, който транспонира европейските директиви и дава правно основание за екологичните изисквания при възлагане.

Предизвикателства пред прилагането

Въпреки ясната рамка, реалното използване на зелени критерии остава неравномерно. Възложителите често се притесняват, че екологичните изисквания ще усложнят процедурата, ще ограничат конкуренцията или ще доведат до обжалвания. Липсата на капацитет и експертиза в администрацията също забавя процеса. Критериите на Комисията за GPP помагат тук, защото предлагат готови формулировки и методики за оценка, които намаляват риска от грешки. Постепенното изграждане на компетентност, обмен на добри практики между общините и по-ясни насоки на национално ниво са ключови, за да премине инструментът от добра възможност към устойчива практика.

Зелените поръчки са естествено свързани с по-широката трансформация на градовете и бизнеса — вижте как работят кръговите градове и управлението на отпадъците и как малките и средни предприятия могат да започнат с ESG отчитане стъпка по стъпка, за да отговарят на новите изисквания към доставчиците.

Нормативна рамка и източници: Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки; План за действие на ЕС за кръгова икономика (COM/2020/98); Закон за обществените поръчки; критерии на Европейската комисия за зелени обществени поръчки (GPP).