Националният план за възстановяване и устойчивост на Република България е не просто инструмент за инвестиции, а програма за дълбока реформа на икономиката в посока климатична неутралност. Изготвен в рамките на общоевропейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, планът отделя значителен дял от ресурса си за така наречения „зелен преход“ — съвкупност от реформи и проекти в енергетиката, сградния фонд и мобилността, които да приближат страната до целите на Европейския зелен пакт.
Какво предвижда зеленият стълб на плана
Зеленият компонент на Националния план обхваща няколко взаимосвързани направления, чиято обща цел е намаляване на въглеродните емисии и енергийната зависимост:
- Енергетика и декарбонизация — реформи в електроенергийния пазар, развитие на възобновяеми източници и системи за съхранение на енергия, както и постепенно преструктуриране на въгледобивните региони чрез механизми за справедлив преход.
- Енергийна ефективност и обновяване на сгради — мащабни мерки за саниране на жилищния и публичния сграден фонд, които да понижат потреблението на енергия и сметките на домакинствата.
- Устойчива мобилност — инвестиции в електрификация на транспорта, развитие на железопътната инфраструктура и насърчаване на алтернативи на автомобила с двигател с вътрешно горене.

Принципът „да не се нанасят значителни вреди“
Цялата логика на плана е подчинена на хоризонталния принцип „do no significant harm“ (да не се нанасят значителни вреди), заложен в Регламент (ЕС) 2021/241. Той изисква нито една реформа или инвестиция, финансирана по Механизма, да не уврежда съществено околната среда — било то климата, водите, биоразнообразието или кръговата икономика.
- Всяка мярка минава предварителна оценка за съответствие с екологичните цели на ЕС.
- Принципът действа като предпазен механизъм срещу инвестиции, които биха „заключили“ страната във въглеродно интензивни технологии.
- Това превръща зелените критерии не в добавка, а в условие за допустимост на проектите.
Докъде стигна изпълнението
Изпълнението на Националния план протича на траншове, обвързани с постигането на конкретни етапи и цели. Напредъкът се проследява чрез докладите на Европейската комисия за изпълнението на плановете за възстановяване, които оценяват дали договорените реформи са реално осъществени, преди да бъде отпуснато съответното плащане.
Картината остава смесена: част от законодателните реформи в енергетиката бележат движение напред, докато други мерки — особено свързаните с обновяването на сгради и преструктурирането на въгледобивните региони — срещат административни и политически забавяния. Динамиката на изпълнението е показателна за това доколко зеленият преход се възприема като общонационален приоритет, а не само като ангажимент към Брюксел.
За практическата страна на тези политики следете кои зелени проекти по ПВУ са с отворени приеми, както и нашия календар на европейските зелени финансирания в България, за да не пропуснете възможностите за участие.
Този материал е част от пълния пътеводител: Европейско финансиране за зеления преход: пълно ръководство →
Нормативна рамка и източници: Регламент (ЕС) 2021/241 (Механизъм за възстановяване и устойчивост); Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България; доклади на Европейската комисия за изпълнението на плановете за възстановяване.
Изчислете годишния въглероден отпечатък на домакинството си — ток, отопление, транспорт, храна.
Калкулатор за въглероден отпечатък →
